Радев похвали кабинета, че е успял да управлява дневния ред на ЕС

След седмици на остри критики към управляващите, президентът Румен Радев на връх рождения си ден отправи похвални слова за европредседателството, заявявайки, че кабинетът е "успял да управлява дневния ред на Европа, показал е устойчивост и организационни умения и е развил атмосфера на честен и отворен диалог".

 

"България успя да гарантира широк консенсус между държавите членки и европейските институции по много важни теми, успяхме да приключим работата по много ключови досиета, имаше и проблеми, по които не успяхме да намерим консенсус", каза Радев в понеделник пред участниците в заключителната двудневна конференция на комисиите по европейските въпроси на парламентите на страните от Европейския съюз.

 

Премиерът Бойко Борисов от своя страна посочи като най-сериозни успехи на българското председателство споразумението между Атина и Скопие за новото име на Македония, което трябва да я придвижи към членство е ЕС и НАТО, както и овладяването на миграционната криза.

 

Борисов използва форума, за да лансира за пореден път и предложението си всички граници в Европа да бъдат затворени и бежанците да минават само през официалните пунктове, а вече влезлите да бъдат върнати в Европа.

 

Българското председателство обаче стана поредното, което не успя да намери съгласие за реформата на европейската система за предоставяне на убежище. В момента основната тежест на мигрантската криза се изнася от държавите на първа линия, основно Италия и Гърция, както и България.

 

Правителството успяло да обедини Европа

 

Президентът Радев похвали правителството за това, че е успяло да разработи точните приоритети за своето председателство и да върне акцента върху Западните Балкани: "Българското правителство показа характер като пое тази много крехка тема. Но някой трябваше да започне. Българското правителство показа постоянство като върна темата за Западните Балкани в една много деструктивна среда - иранската ядрена сделка, търговската война, пакета за мобилност".

 

"Ако не дадем европейска перспектива на Западните Балкани, те ще дадат балканска перспектива на Европа. Регионът е много крехък, няма гаранции за успех, но някой трябваше да поеме отговорността и да посочи проблемите, да започне дискусии и да предприеме действия", заяви държавният глава.

 

По думите му като силен поддръжник на европейския проект българското правителство е положило огромни усилия в търсене на напредък в много посоки - сферата на сигурността, на социалното осигуряване и социалните права, цифровия единен пазар, започнал е предварителен диалог за бъдещия европейски бюджет.

 

"Ключът на нашия успех е, че извадихме на преден план единството като решителен фактор за постигане на ефективни решения", каза президентът.

 

След което добави, че най-голямото предизвикателство е какъв курс на действие трябва да предприеме оттук нататък.

 

"Времето ни притиска да предприемем конкретни действия, за да отбраняваме ценностите и принципите си, да защитаваме огромните постижения на ЕС и да ги доразвиваме", отбеляза президентът, който в понеделник стана на 55 години.

 

Вероятно защото се изказа на форум в рамките на европредседателството в присъствието на чуждестранни гости, президентът се ограничи до положителни оценки за правителството. В края на миналия месец той направи разбор на председателството, заявявайки в интервю пред БТА, че "що се касае до конкретиката, според мен има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията."

Тогава той нападна правителството, че използва председателството за политически пиар натиск и заяви: "Ако трябва да обобщя това европейско председателство, смятам, че ако със същата страст, с която българското правителство се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, ако със същата страст правителството се хвърли да работи за собствения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, разбира се, ефективността да бъде на доста по-високо ниво от тази демонстрирана за Западните Балкани."

Борисов: Мигрантите да бъдат върнати по родните им страни

 

Премиерът Борисов от своя страна съобщи, че на предстоящата среща на европейските лидери ще предложи да бъдат затворени всички външни граници и официално всеки, който иска да влезе в ЕС, да отиде на КПП, да му се вземат отпечатъци, да се прегледа.

 

По думите му държавите на първа линия при необходимост трябва да бъдат подпомагани, и всичко да е с официални КПП.

 

Българският премиер смята, че е най-добре "мигрантите, вътре в ЕС, да се види кои могат да бъдат интегрирани, а останалите да се върнат в държавите по произход".

 

В противен случай, предупреди той, тази тема ще разцепва обществата, а и не е правилно, защото не може всеки да идва откъдето си иска и да си прави каквото иска.

 

"От къде накъде Европа да е като един разграден двор. Това е груба грешка. Държавите да се делят вътре в Европа. Ако не са спазени изискванията, който откъдето е дошъл да се върне там, откъдето идва", обясни Борисов.

 

Той не е оптимист, че може да бъде спряна миграционната вълна.

 

Затова, ако юли не се разберем в Брюксел, пак ще се разберем, но под натиска и силата на обстоятелствата, смята той.

 

Борисов отново оцени високо овладяването на миграционния поток на българска почва, като припомни, че е изградена ограда по границата с Турция.

 

"Дадохме пример на Балканите"

 

Борисов коментира и актуалната ситуация на Балканите, където "десетилетия сме воювали помежду си в различни войни и съюзи".

 

"Решихме да дадем пример с Македония и успяхме със Зоран Заев да подпишем договора за добросъседство", каза той.

 

Премиерът освен това, се гордее, че именно в София, по време на срещата на върха през май, Заев и Ципрас са обявили, че ще намерят решение за името на Македония, за да не бъде спирано Скопие за форматите, в които участва.

 

Същото се надяваме за Косово и Сърбия - да си подадат ръце, каза Борисов.

 

"Моля ви да имате предвид, че ако сега не се помогне на Западните Балкани, след това ще е много късно, много късно и големите геостратегически играчи само това чакат. И Русия, и Турция, и Щатите, и Китай. Така че ако не сме ние Европейския съюз, най- лесният начин да се влезе в Европа е през Западните Балкани като сфера на влияние", каза Борисов.

 

"Нищо не струва, смятали сме го - с магистрали, с жп линии, с пристанища, с дигитална инфраструктура, ще отиде за следващите 10-15 години не повече от 32-33 милиарда евро, а казват, че войната в Косово, в Сараево, в Мостар ни е струвала над 50 милиарда", добави той.