Ръстът на доходите не успя да покрие инфлацията

Ръстът на доходите на българските домакинства в последните седем години (от 2001 до 2007 г. включително) в реално изражение не е успял да компенсира натрупаната за същия период инфлация. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за покупателната способност на домакинствата, публикувани в четвъртък.

Данните опровергават категорично твърденията на управляващите от този период, според които благосъстоянието на хората се е увеличавало непрекъснато, а ръстът на доходите е изпреварвал инфлацията.

Така за седемте години (при база 2001 г.) инфлацията е 46.7%, докато за същото време доходите на домакинствата са се увеличили с 39.2%. Или на практика има обедняване на българското средностатистическо домакинство със 7.5%.

За всяка от годините в този период инфлацията е била по-висока от реалния ръст на доходите с изключение на миналата година, когато доходите нарастват реално със 7.7%, а инфлацията е 6.2%.

Наблюдението на статистиците показва още, че почти всички потребителски цени на основните хранителни и нехранителни стоки, купувани от българските домакинства, са се повишили за седемте години на наблюдението чувствително. Ръстът е значителен – 60% при хляба, около 50% при млякото, 230% при цигарите, над 80% при дървата за огрев, близо толкова при въглищата за домакински нужди, над 60% при електроенергията. Ракията също е скочила със 70%.

Покупателната способност на населението (количеството от дадена стока, което може да се купи с целия доход на човек от населението) расте при всички стоки за седемте наблюдавани години с любопитното изключение на фасула – през 2007 г. сме можели да купим с парите си само 85% от количеството, което сме можели да купим през 2001 г., при захарта – 94% и при рибата – 75%.

Статистиката обаче отчита тревожен спад в покупателната способност през 2007 г. спрямо 2006 г. Миналата година бе регистриран рязък скок в цените на храните, а горивата започнаха стремглав ход нагоре, което се отрази на почти всички потребителски цени. Дори през лятото бе отчетена рекордна за този период инфлация, която не е наблюдавана от 1998 г.

Така, ако се приеме за базова 2001 г., през 2002 г. е можело да купим с доходи си с близо 27% повече хляб, през 2003 г. - с 30% повече, през 2004 г. - има лек спад – с 22% повече, през 2005 г. - близо 35% повече, а през 2006 г. - с 50% повече. През 2007 г. настъпва рязък спад и покупателната способност, измерена с количеството хляб, което се купува с разполагаемия доход, става с 22% повече спрямо базовата 2001 година.

За всички останали основни продукти нарастването на покупателната способност към 2006 г. се движи между 30% (при захарта) и близо 94% при пилешкото месо спрямо 2001 г. Към 2007 г. покупателната способност спрямо 2006 г. спада между 10% (при хляба) и 15-18% (при маслото, костюмите и обувките).

Посочените данни на НСИ са за паричните доходи на домакинствата. Ако се прибавят и доходите от личното стопанство, картината се променя в посока нагоре по отношение на покупателната способност. България запазва феномена домакинствата да си набавят в натура доходи и след 1989 година формират в бюджетите си между 8 и 28% от общия доход от личното стопанство.

Според НСИ измененията в покупателната способност през последните години спрямо последната година от социализма - 1989 г. - показват, че все още доходът на домакинствата е недостатъчен, за да се поддържа тогавашното ниво на потребление.