Разговорът БСП - ДПС вече ще бъде от друго естество

Защо БСП се страхува от ярко опозиционно поведение, защо се страхува да иска министерски оставки?

Аз отклонявам тази постановка на въпроса. БСП не се страхува нито да бъде по-категорична опозиция, нито се страхува, че не е готова да управлява, нито се страхува от самата възможност да управлява страната. Става дума за нещо друго. България за 10 години извършва реформи, които доведоха до много тежки промени, с тежки последствия в селското стопанство, в икономиката, в начина на организация на нашето стопанство. С единствената цел да се пригоди към реалностите на ЕС и в резултат да бъде поканена за член, да получи своя дивидент от предприсъединителните фондове и дивидент от реалното членство в ЕС. В момента ситуацията в страната е критична, развива се криза, появява се една дестабилизация на политическата, на социално-икономическата ситуация. Ние отлично съзнаваме, че това може да бъде формален повод да бъде отказано на България да бъде поканена за преговори в обозримо бъдеще, в което да бъде приета. Това означава, че България няма да получи тези дивиденти, няма да получи онова, заради което направи толкова реформи. Ние не бива да дадем формален повод за този отказ. Така че, чувството за отговорност ни накара да предложим на всички политически сили партньорство за стабилност поне до момента, в който страната трябва да бъде оценена и поканена. Това е истинската причина, а не страха.

Докъде БСП е готова да бъде партньор за стабилност? Готова ли е, например, да поиска министерски постове?

Не. Не става дума за това. Нашите условие и цената на партньорството за стабилност е искането на решителна промяна на правителствената политика. Ако не в областите, които управляващите смятат за иманентно присъщи и характеризиращи ги като дясна сила, то в тези области, които да направят живота на хората по-поносим. Тъй като в България се живее тежко, а за милиони български граждани е вече непоносимо. Това е първото изискване. Второто изискване е директно адресирано към министър-председателя, който е отговорен за ситуацията в страната и за ставащото. Ние искаме той да формира в съответствие с конституционните си правомощия, едно ефективно работещо правителство, да изгради една професионална и некорумпирана администрация. От този характер са нашите искания. Ние не искаме да чисти хората на СДС или да слага наши. Ние не искаме министерски кресла или облаги от властта. Ние искаме политика, която да направи живота на хората поносим.
Аз идвам в момента от протеста на химиците от "Химко"-Враца и трябва да ви кажа, че това бяха едно освирепели, едни озверени хора, които не искат да участват в диалога. Които императивно искат доходите си, заплатите си, за да платят тока и за да гледат децата си.

Опасявате ли се, че социалното недоволство може да излезе извън рамките на политическия дебат и да не може да бъде овладяно?

Да, след днешния ми контакт с хората от "Химко" вече имам тези опасения. Затова смятам, че политиците носят още по-голяма отговорност. Даже ще бъде много откровен пред Вас. Най -просветените, които разбират, че позитивните решения и изходът от редица критични ситуации е невъзможен - както е във Варненска корабостроителница, в Кремиковци, в Химко, както и утре ще бъде в АЕЦ - разбирайки, че не могат да дадат решения, различни от идващите от различни посоки внушения да закриваме, да ликвидираме, за да се приспособим към някакви стандарти - тези хора и тези политици избират демагогията и играта, заемайки удобна позиция кой е виновен и на кое свое другарче, ще прехвърлят отговорността. Това е недостойно, но реално. И това е ново мое опасение, че нещата могат да излязат от контрол, че в България могат да се развият процеси, които да унищожат стабилността и които ще бъдат формален повод за отказ отвън. И че няма да получим очакваните дивиденти, помощи, субсидии и предприсъединителни фондове, а тогава нещата ще станат неуправляеми.

Какво си казахте на срещата между ръководството на БСП и двамата министри Костадин Паскалев и Димитър Калчев?

Не сме имали официална среща, ние се срещаме по различни поводи, разговаряме. Но когато се видяхме последния път, по моя преценка не бяха много розови и оптимистични нито анализите, нито предположенията за това, какво става и какво може да се очаква в България.

Те готови ли са, ако БСП им отправи съвет, да се оттеглят от правителството?

Искам да подчертая още веднъж - нито е въпросът коя персона ще остане, нито коя персона ще влезе и колко ще бъдат министрите, членували някога или днес в БСП, или няма да има. Проблемът е има ли воля премиерът, който безпрекословно командва и се слуша от това мнозинство, да даде знак за промяна на политиката. Тази политика е пагубна за България и за българския народ. Иска се промяна. Другото - Паскалев или Калчев, Х или Y, трима от ДПС или един от БСП - това вече няма значение.

Искате да кажете, че хората нямат значение?

Не, политиката ще бъде решаваща. Аз никога не отричам хората, но има неща от по-висок порядък. И трагедията на днешното управляващо мнозинство е, че то няма политика, няма партия, която да изработи политика, която да бъде концептоопределящият, фокусиращият фактор за дейността и усилията на отделните личности и професионалисти. Това е проблемът. Не е важно дали е кадърен, способен, дали се казва Калчев или Паскалев.

На Вас какво министерство ви се падна от правителството в сянка?

Ето това го отклонявам днес. Не ме блазни министерският пост. За мен най-важното е като човек да събера кръг от можещи хора, които да ги обединява волята за българска политика в интерес на България. Днешната политика не е такава.

На пленума бяха ли обсъждани отношенията между БСП и ДПС, в каква посока те ще се насочат?

На този пленум специално не бяха обсъждани нашите взаимоотношения. В регулярната предстояща среща или в специално предизвикана среща, ние ще трябва този път с нашите приятели от ДПС да говорим за това, че стратегическото ни партньорство минава през тяхното отношение към ставащото в България, през това как те упражняват властта там, където са мнозинство - грижат ли се за другите малцинства, има ли ги в общините, има ли ги в общинските фирми, зачитат ли правото на малцинството, там, където те са мнозинство, за да градим модела за партньорство, а не за изгода на едни или други. Разговорът ще бъде от друго естество вече, не може да се кълнем в бъдещо сътрудничество и в днешно добро приятелство, защото нещата от живота са различни.

Кога ще е тази среща?

Те са регулярни тези срещи.