Разходите за нови терапии ще са сериозно изпитание в следващите години

Над половината пари за медикаменти отиват за иновативното лечение на малък брой пациенти

Разходите за нови терапии ще са сериозно изпитание в следващите години

Лечението на малък брой пациенти с иновативни терапии поглъща все по-голям ресурс от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като тази тенденция ще се задълбочава през следващите години, когато се очаква над 600 нови молекули в късни стадии на изпитване да излязат на пазара.

Това изисква здравните институции и правителството да отговорят с адекватни мерки, така че да се осигури достъп до модерна терапия на пациентите, която повишава качеството и продължителността на живота и намалява инвалидизацията, но същевременно трябва да се помисли и за това как разходите за медикаменти станат по-ефективни.

Това стана ясно във вторник на четвъртата годишна конференция на в. “Капитал“ “Иновации и добри практики в здравния сектор”.

Около 60% от парите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечение се изразходват за лекарствени продукти от 100 търговски наименования, като от 100 медикамента едва 3 са генерични. С тези 100 медикамента, които са основно таргетни онкологични терапии и генни терапии, се лекуват едва 40 000 пациенти. С останалите 40% от финансовия ресурс на касата се покриват нуждите на останалите 3 млн. пациенти.

Прогнозата е до 2020 г. иновативните терапии да поглъщат 50% от разходите на здравните системи.

Три притеснения около експанзията на нови лекарства

Управителят на НЗОК проф. Камен Плочев коментира, че го притесняват три въпроса, свързани с включването на нови лекарства за реимбурсация.

Първо, според него процесът по откриване на нови молекули е прекалено динамичен. “Малко трудно ми се вижда толкова набързо всяка година да се откриват нови молекули. Дали това наистина са нови молекули, или добре преработени стари“, попита той.

На второ място той посочи, че за да се оцени ефективността на новите терапии е нужно време, а лекарите и НЗОК са подложени на натиск да включват максимално бързо новите медикаменти.

По думите му след време може да се окаже , че част от лекарствата водят до последствия, заради които да бъдат отхвърлени.

На трето място той постави въпроса кое прави новите молекули толкова скъпи.

Изпълнителният директор на “Амджен“ Красимира Чемишанска коментира, че е обективна реалност с увеличаване на индикациите на новите лекарства и прилагането им за все по-голям брой пациенти, техните цени да падат.

В същото време представители на лекарското съсловие упрекват държавата, че политиката ѝ е съсредоточена само и единствено върху икономии и намаляване на разходите за медикаменти, когато новоизлизащите модерни терапии изискват повече средства.

Началникът на Клиниката по медицинска онкология на “Аджибадем“ д-р Асен Дудов изнесе данни според които иновативните медикаменти са със 73% принос към подобряването на преживяемостта на пациентите с онкологични заболявания. Същевременно обаче България е на дъното в Европа по пет и десетгодишна преживяемост на пациентите с онкологични заболявания.

Той разкритикува лекарствената политика на държавата, която водела до изтеглянето на ключови и при това евтини медикаменти от пазара.

Клинични фармацевти в болниците намаляват разходите с 20%

Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Асена Стоименова пък изнесе данни за това, че нормативната уредба се променя често и на парче, като от 2007 Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина е променян 26 пъти, а законът за здравното осигуряване – 105 от 1998 година.

Според нея разходите за лекарства могат да бъдат направени по-ефективни включително чрез мерки като въвеждането на клинични фармацевти в болниците и фармацевтична грижа за пациенти с хронични заболявания.

Според различни проучвания 50 % от хората с хронични заболявания приемат неправилна терапия, 25% от диабетиците не спазват назначеното им лечение, същото се отнася и за 67% от пациентите с ревматоиден артрит и 50% от хипертониците. Същевременно наблюдението на пациенти с хронични заболявания от лични лекари или консултиращи фармацевти в аптеките, намалява значително инцидентите с болните.

Назначаването на клинични фармацевти в болниците пък може да намали с до 20% разходите на лечебните заведения за лекарства.

Още по темата
Още от България