Разходите за обезщетения за безработица през 2020 г. са се увеличили с над 55%

Разходите на Държавното обществено осигуряване за изплащане на парични обезщетения за безработица (по касов отчет за изпълнението на бюджета) през 2020 г. възлизат на 658,6 млн. лв., като в сравнение с 2019 г. те са се увеличили с 234,1 млн. лв. или с 55,1 на сто. Това се посочва в анализ на експертите на Националния осигурителен институт, публикуван в последния информационен бюлетин на НОИ.

Същественото нарастване на разходите за парични обезщетения за безработица е пряка последица от негативното въздействие на пандемията върху пазара на труда, изразяващо се в нараснало освобождаване на работна сила и по-голям брой регистрирани безработни, анализират от НОИ. Известен ефект върху нарастването има и увеличаването на минималния размер на обезщетението за безработица от 9 на 12 лева, както и удължаването на срока за изплащане на обезщетенията по чл. 54б, ал. 4 КСО от 4 на 7 месеца.

Пандемичната криза доведе със себе си и значителни промени в профила на безработните и респективно - на получателите на парични обезщетения за безработица, вследствие на неравномерното ѝ влияние върху отделните икономически дейности, се посочва в анализа.

Броят на хората с право на парично обезщетение за безработица по Кодекса за социално осигуряване също се увеличава. Отчетните данни от регистъра на НОИ показват, че общият брой на хората с отпуснати през годината парични обезщетения за безработица нараства с 55,8 на сто през 2020 г. (227 855) спрямо 2019 г. (146 233)

В структурата на безработните с право на парично обезщетение за безработица, разпределени по пол, делът на жените е перманентно преобладаващ, независимо от изменението в абсолютния брой на регистрираните . Съотношението мъже - жени (42 на сто - 58 на сто) се запазва и през двете изследвани години. Нарастването на общия брой жени с право на парично обезщетение за безработица през 2020 г. (131 716) е с 57,5 на сто спрямо 2019 г. (83 605), докато при мъжете увеличението е с 53,5 на сто през 2020 г. (95 781) спрямо 2019 г. (62 408). Това се дължи на факта, че жените са по-слабо представени в заетостта като цяло и по-често са наемани в сферата на услугите - сектор, който беше силно засегнат от ограничителните мерки, следователно те остават по-застрашени от загуба на работа в условия на криза, се посочва в анализа.

Запазва се трайната тенденция възрастовите групи над 50 години да са с най-голяма численост сред безработните. В структурата на безработните с право на обезщетение по възраст през анализирания период с най-голям дял е групата на хората над 55 години, като през 2020 г. (22,1 на сто) намалява с 2,5 процентни пункта спрямо 2019 г. (24,6 на сто). Същевременно в групата до 29 години се наблюдава увеличение - от 10,6 на сто през 2019 г. на 13,2 на сто през 2020 г. Сравнението с предходната година показва, че за 2020 г. е налице тенденция на увеличение на общия брой на безработните с право на парично обезщетение за безработица във всички възрастови групи. Най-голямо е нарастването (почти три пъти) в групата до 24-годишна възраст.

Пандемичната криза е затруднила възможностите за оставане в заетост за всички възрастови групи, но в по-голяма степен е усилила риска от безработица сред младите хора.

В зависимост от среднодневния размер на обезщетението, най-много хора са получили от 15,01 лв. до 25,00 лв. Техният дял през 2020 г. е 38,8 на сто от всички получатели на обезщетение. В сравнение с 2019 г. броят на хората с този размер на обезщетението е нараснал над два пъти, а делът им от общия брой получатели се е увеличил с 12,9 процентни пункта. В следващата по големина група са хората с минимален размер на паричното обезщетение за безработица. През 2020 г. техният дял е 33,8 на сто и е намалял спрямо 2019 г., когато са били 36,6 процента от всички получаващи обезщетение. През 2020 г. 71,5 на сто от всички с максимален дневен размер на обезщетението са с обезщетение, отпуснато по европейски регламенти, а през 2019 г. делът е още по-висок - 85,8 процента.

Най-голям брой хора с парични обезщетения за безработица през 2020 г. е имало в София-град. Те са 13,8 на сто от всички правоимащи. В сравнение с 2019 г. делът им е нараснал с 5,8 процентни пункта. В абсолютно изражение, увеличението в тази област през 2020 г. (31 555) е 2,7 пъти в сравнение с 2019 г. (11 736) и значително надвишава общото нарастване на лицата с обезщетение в цялата страна (55,8 на сто). Това показва, че кризата с COVID-19 е нанесла най-сериозен удар върху пазара на труда в столицата, посочват експертите.

Традиционно висок дял на получателите на обезщетения има в Пловдив, Бургас, Варна и Благоевград, в които са съсредоточени и голям брой осигурени лица. Нарастване на броя на хората с изплатено обезщетение за безработица през 2020 г. в сравнение с предходната година има във всички области на страната, като след София-град най-високо е нарастването във Варна (с 67,9 на сто), Перник (с 64,9 на сто) и Габрово с 64,6 на сто.

Както през 2020 г., така и през 2019 г., най-голям дял от хората с право на парично обезщетение за безработица са със средно образование. През 2020 г. техният дял от общия брой получатели е 67,3 на сто и се е увеличил с 10,2 п.п. спрямо предходната година, а броят им е нараснал с 83,6 на сто. Другата група с висок дял от общия брой получатели е тази на хората без образование. Техният брой е нараснал близо пет пъти, а делът им е с 3,3 п.п. по-висок в сравнение с 2019 г.