Разширяването на ЕС е мъртво, какво идва вместо него

Разширяването на ЕС е мъртво, какво идва вместо него

Принципът, че реформите водят до членство в ЕС, вече не е в сила за страните от Западните Балкани, пише вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в голям анализ, цитиран от Дойче веле.

Никой не разбра това по-ясно от Република Северна Македония, която дори смени името си по искане на Гърция, за да може да започне преговори с ЕС. След гръцкото вето обаче последва френско, после и българско, този път заради историята и езика на славянските македонци. 

Процесът на разширяване е преизпълнен с политически капани, които нямат много общо с реформаторските усилия на страните кандидати, пише в обширния анализ.

На Балканите вече не са изненадани, откакто президентът на Франция Еманюел Макрон каза ясно през юли 2019 г. в Белград, че ЕС няма да приема нови членки, докато самият той не се реформира.

Припомня се, че това не е нова история - още през 2005 г. берлинската Фондация за наука и политика (ФНП) отбеляза в своя публикация "нарастващата умора от разширяването" и запита "наистина ли пълноправното членство в ЕС е единствената опция за дългосрочна стабилизация" на страните от Западните Балкани.

"Този въпрос е по-актуален от когато и да било", отбелязва авторът Михаел Мартенс.

"Ако членството не е реално, как тогава ЕС да се отнася към региона? Как да запази влиянието си и да се противопостави на политически съперници като Русия, Китай и Турция? Има много идеи, много не са нови", пита той.

Една от тях е публикувана в "Ню Йорк таймс" още през май 2003 г. от тогавашните премиери на Сърбия и Албания и президентите на Хърватия и Македония. Тогава те поискаха страните от Западните Балкани да имат достъп до кохезионните фондове на ЕС, тоест финансово да бъдат третирани като членки на ЕС, макар да нямат право на глас в Брюксел, припомня вестникът.

За това за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" говори и Душан Релич, шеф на представителството на ФНП в Брюксел.

"Населението на Западните Балкани не надхвърля 3,5 на сто от общия брой на населението в ЕС. Ако се измерва според икономическата сила, значението на региона е още по-малко. Следователно не става въпрос за големи суми, а за най-много три милиарда евро годишно. Но правилно вложените структурни финансови стимули могат да задвижат много неща в региона", посочва Релич.

Той предупреждава, че големи части от региона отмират заради изселването на населението, най-вече в посока към ЕС, и за да се предотврати това е необходима финансова подкрепа.

Релич казва също, че без икономическо укрепване на средната класа не може да се очаква укрепване и на правовата държава.

В анализа се отбелязва, че страните от региона икономически са обърнати към ЕС, с който извършват около три четвърти от търговския си обмен.

Авторът напомня, че Турция, Русия и Китай, за чието влияние на Балканите често се предупреждава драматично, икономически почти не играят роля в региона, освен Москва в енергийния сектор.

"Вече никой в региона не вярва в първоначалната форма на процеса на разширяване, затова трябва да бъдат обсъдени нови подходи", пише в заключение Мартенс.

По БТА.