Разширяването на НАТО засилва американските ангажименти в Европа

Вече изглежда вероятно, че на насрочената за ноември среща на върха пактът ще приеме голям брой нови държави от Централна и Източна Европа. Кандидатите са десет, а правителството на Буш и ключовите европейски правителства като че ли са готови да приемат седем от тях и да увеличат членовете на НАТО от 19 на 26. Голямото разширяване повдига няколко коварни въпроса - от това дали някои кандидати наистина отговарят на западните стандарти за демократичност и военен професионализъм до съмнението дали освен по-голям алиансът няма да стане и по-слаб. И все пак инициативата има смисъл както за Европа, така и за САЩ.

Погледнато от Вашингтон, разширяването на НАТО означава ангажимент за американските въоръжени сили да защитават страни далеч отвъд историческата граница на американска намеса в Европа - Румъния и България на Черно море, бившата югославска република Словения, балтийските републики Литва, Латвия и Естония. От друга страна, като подкрепи разширяването на алианса и с тези държави, правителството на Буш може да направи така, че обединението на Европа след студената война да се извърши по начин, налагащ американските ценности и запазващ водещата американска роля на европейския континент. За разлика от Европейския съюз, който също се готви за голямо разширяване, НАТО създава основа за тясно сътрудничество със САЩ в областта на сигурността и за взаимодействие с Европа. Ако обаче тази основа не се разрасне, за да покрие и икономическата интеграция на бившия комунистически блок, има опасност да атрофира и да стане безполезна.

Въпреки малката си територия и сравнително слаби армии, някои от новите членове могат да допринесат много в НАТО. България и Румъния ще имат хиляди войници, които могат да бъдат използвани за операции на Балканите и така да спестят изпращането на американски части на места като Косово и Босна. И двете държави вече подпомагат американската операция в Афганистан и биха помогнали и при евентуална кампания срещу Ирак.

Истинската полза от разширяването на НАТО се крие в лостовете, които то предлага за оформяне на политическото и икономическо развитие на европейските държави, където демокрацията и свободният пазар все още не са безспорни дадености. За да спечелят членство в НАТО, кандидатите приеха да извършат дълъг списък от реформи, които започват от свободата на печата и честните избори и стигат до защитата на малцинствата и борбата с наркотрафика и корупцията.

Правителството на Буш използва процедурата за присъединяване, за да оказва силен натиск за реформи; то дори предупреди една от страните-кандидати - Словакия, че няма да бъде приета, ако позволи на националиста Владимир Мечиар отново да се върне на премиерския пост. Няма гаранции, че реформите ще се задействат, или пък че някои народи няма да си изберат лоши лидери, след като ги приемат в НАТО. Членството в алианса обаче ще увеличи до максимум шансовете на Централна и Източна Европа за пръв път в историята да се превърнат в район на стабилни и прозападни държави. Това няма да реши проблемите на НАТО с определянето на мисиите, нито да прекрати презатлантическите спорове за равнището на бойна готовност и политическото сътрудничество. И все пак голямото и успешно разширяване ще е огромно постижение.