Разузнаването - препъни-камък за разширените ЕС и НАТО

Макар че НАТО и ЕС приеха на пръв поглед с лекота бивши комунистически страни и други нови членки тази пролет, дипломати и от двете групи заявяват, че съмнения в надеждността на някои страни и стари спорове са довели важната функция на споделяне на тайни до практически застой.

Способността за обмен на разузнавателна информация е от изключително значение и за ЕС, и за НАТО. Военните им експерти неуморно работят по поемането от ЕС през декември на натовската мисия в Босна и Херцеговина. Това до момента е най-амбициозната и най-сериозната военна роля за европейците.

Дипломати заявиха вчера, че успехът на босненската мисия ще зависи от тясното сътрудничество между двата съюза по въпросите на разузнаването. Обаче нито Кипър, нито Малта, които на 1 май се присъединиха към ЕС заедно с осем бивши комунистически държави, нямат разрешение да споделят тайни на НАТО.

"Разширяването и продължаващите разногласия по въпроса за Ирак отслабиха степента на доверие между страните-членки на двете организации и между самите организации. Това силно затруднява сътрудничеството", заяви Жан-Ив Ен, експерт във финансирания от ЕС парижки Институт за изследвания на сигурността.

Според дипломати, настояли за анонимност, две от страните, които причиняват някои от най-големите трудности за разширените НАТО и ЕС, са България и Турция.

България стана член на НАТО тази пролет и ще се присъедини към ЕС през 2007 г. Обаче 15 години след свалянето на комунистическия диктатор Тодор Живков тази малка балканска страна все още не е прочистила висшите нива на своите военни и разузнавателни служби от хора, преминали обучение в бившия Съветски съюз.

Миналия месец бе отказано разрешение за достъп до конфиденциални документи на НАТО на Емил Вълев, който е първият посланик на България в НАТО. Подобен отказ получи и командващият българските военновъздушни сили генерал Димитър Георгиев.

Друг генерал - Павломир Кънчев, бе спрян от назначение като военен представител на България във военния генерален щаб на НАТО в белгийския град Монс.

Тези случаи бяха остро смущаващи както за настоящото правителство в София, така и за НАТО, която придаваше голямо значение на способността си да споделя разузнавателна информация със седемте бивши комунистически държави, които се присъединиха към Атлантическия алианс тази пролет.

Турция пък се опитва да използва разширяването на ЕС за собствени цели, заявиха дипломати от ЕС и НАТО.

От една страна Турция, която от дълги години е ключов член на НАТО, още е разгневена от отказа на Кипър по-рано тази година да приеме мирен план на ООН, който щеше да сложи край на 30-годишното разделение на острова. Отказът на Турция Кипър и Малта да получат достъп до класифицирана информация се приема от някои дипломати от ЕС като израз на това нейно недоволство.

На друго равнище Турция използва проблема със сигурността на класифицираните данни като средство за натиск над лидерите от ЕС, които през декември трябва да решат дали да дадат окончателно разрешение за започване на вероятно дълги преговори с Турция, които се очаква да завършат с присъединяването ѝ към Евросъюза.

Турция вече е прибягвала до подобна тактика в миналото. В продължение на близо две години през 2001 и 2002 г. тя блокира споразумение между НАТО и ЕС, известно под названието Берлин Плюс, за споделяне и обмен на разузнавателна информация. Анкара свали ветото си едва след като получи уверенията на лидерите на ЕС, че на срещата си на върха в Копенхаген през декември 2002 г. ще ускорят преговорния процес за членството на Турция в Евросъюза.

Дипломати от НАТО посочват, че резултатът и тогава, и сега е същият: сътрудничеството между НАТО и ЕС е достигнало почти мъртва точка.

"Всъщност, сътрудничеството просто не се развива", оплака се пожелал анонимност високопоставен натовски дипломат.

Това на практика означава, че Кипър и Малта редовно са изключвани от всяка среща между 26-имата посланици в НАТО, съставящи Северноатлантическия съвет, и колегите им от Политическия комитет на ЕС по въпросите на сигурността. "Ако в дневния ред са включени въпроси от разузнаването или сигурността, биваме предварително помолени да не присъстваме", каза малтийски дипломат.

Резултатът от това е, че по въпросите на сигурността ЕС не може да функционира като съюз от 25 държави. НАТО изпитва крайно нежелание да споделя разузнавателна информация с другите 23 страни от ЕС, опасявайки се, че тази информация ще бъде изложена на риск, ако бъде споделена с Кипър и Малта, които нямат право да я знаят.

"Положението е много объркано. На Кипър и Малта би могло да се повери известна разузнавателна информация. Ако ли не, те лесно могат да затегнат системите си. Работата е там, че даването на достъп до разузнавателна информация изисква съгласието на всички страни-членки на НАТО", обясни пожелалият анонимност натовски дипломат.

Някои дипломати смятат, че от сегашната задънена улица между ЕС и НАТО може да се излезе по време на срещата на върха на ЕС. Френски официален представител заяви: "Може би ако Турция получи каквото иска от лидерите на ЕС другия месец - дата за начало на преговори за членство - сътрудничеството ще се подобри. Трудно е да се каже".

"Турция може дори да запази сегашната си позиция, докато ЕС не окаже натиск на Кипър да приеме мирния план на ООН", каза френският официален представител.

По БТА

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?