"Развален телефон" в парламента заради 1,2 млрд. лв.

Депутатите все пак одобриха държавните гаранции за фонда за влоговете

"Развален телефон" в парламента заради 1,2 млрд. лв.

Две държавни гаранции на стойност 600 млн. евро отпушиха поредната доза финансови спекулации в парламента в четвъртък.

Става дума за два заема за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – 300 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и 300 млн. евро от Световната банка, за които държавата издава гаранции. Част от средствата ще се ползват за попълване на опразнения след фалита на КТБ фонд, а с друга част от парите той ще си върне на държавата част от отпуснатия му заем в размер на 1,7 млрд. лв. през 2014 г.

Според финансовия министър цената на финансирането е доста ниско ниво - малко над 1%.

Предвижда се погасяването на главницата да се извършва на годишни вноски по схема - с първа вноска на 15 юни 2022 г. и последна вноска на 15 юни 2026 г.

Въпреки че заемите не натоварват с никакви лихви държавния бюджет и че реално ще се ползват, за да върнат пари в хазната, БСП и депутати от по-малки опозиционни партии се обявиха против ратификацията. В нея те си намериха поредния повод да трупат политически дивиденти, като миналата седмица левицата директно обвини правителството, че България потъва в "дългова спирала".

"В случая се иска от нас да подпишем чек от 300 плюс 300 млн. евро, без Министерството на финансите да ни даде разчет", коментира Румен Гечев от БСП. Лихвата се определя на пазарна основа, но не видях никакво число, посочи той. "Ако има 11 млрд. фискален резерв, защо не се използва, както и защо гаранционният фонд не тегли заем от българските търговски банки", попита Румен Гечев. Левицата поиска гласуването да е поименно и да се излъчва по БНТ и БНР, но предложението беше отхвърлено.

Николай Александров от "Атака" също посочи, че не е ясно какви са лихвите и какво възнамерява да направи фондът с парите. "Държавата е гарант и няма задължения, освен ако Фондът в един прекрасен момент не спре да плаща, което не мисля, че ще се случи", посочи той, но заяви, че "Атака" няма да подкрепи споразуменията.

"Този разговор нямаше да се води, ако КТБ не беше фалирала", коментира Петър Славов от "Реформаторския блок".

"Решението, което се предлага, поражда сериозна тревога. Зад него седи или провал на бюджетната политика за тази година, или провал на фонда в дейността му по събиране на задълженията към КТБ, поради което се нуждае от извънредно захранване, или стои непосредствена заплаха за необходимост фондът да покрива следващи задължения от типа на КТБ", заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Независимият депутат Велизар Енчев коментира, че новият заем се тегли официално от фонда за гарантиране на влоговете, но през фонда ще отиде в джоба на министъра на финансите.

Министърът на финансите Владислав Горанов отбеляза, че в случая не става въпрос за държавен заем, а за държавна гаранция за юридическо лице. По думите му е спекулация, че в момента се поема нов държавен дълг, а БСП имали нужда от идеологическо укрепване и затова си правели селфита на странни места. Спекулацията, че 2022 г. или 2025 г. бюджетът ще трябва да връща нещо е невярна, каза още Горанов.

Според него отказът да се подкрепят гаранционните споразумения показва липса на желание за укрепване на финансовата система в страната и безотговорно отношение към влоговете на българските граждани.

"В българската банкова система има 46 млрд. лв. гарантирани влогове, а в момента след фалита на КТБ във фонда има малко под 0,5 млрд. лв. Рисковете за държавата са пренебрежимо малки", коментира Горанов. "За мен е добро решение с минимален риск за държавата да се даде възможност на Фонда да работи", допълни той.

Горанов възрази срещу това да се търси пряка корелация между фискалния резерв и ФГВБ.

"Гаранционното споразумение не е толкова заем, колкото Пекин е столица на Виетнам", коментира Румен Гечев. Според него българските данъкоплатци стават основен длъжник.

Въпреки критиките парламентът в крайна сметка одобри държавните гаранции.

Като реакция на дебата преди около седмица представителят на Световната банка за България Тони Томпсън заяви пред БНР, че кредитът на международната институция от 300 млн. евро е своеобразен "вот на доверие" към България.

Споделяне
Още от Бизнес