Ректори предупредиха за фалити на университети догодина

Университетите може да фалират в средата на следващата година заради едно от последните решения, взети от правителството на Кирил Петков. То е за увеличаване на минималното възнаграждение на асистентите от 1300 на 1500 лева месечно. За това предупредиха от Съвета на ректорите в свое становище, изпратено до медиите. В момента организацията се оглавява от ректора на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков.

В позицията на съвета се посочва, че причината за очакваните финансови затруднения, е че те ще доведат и до увеличение на заплатите на останалите преподаватели и работещи във висшите училища, а това не е обезпечено със средства от бюджета. Освен това ректорите смятат решението за незаконно, тъй като не е минало обществена консултация и намекват, че може ида не го изпълнят.

Увеличението на минималното заплащане за асистентите е част от решение за отпускане на допълнителни 20 млн. лева за университетите за заплати. То беше гласувано от кабинета "Петков" на заседание на 1 август – ден преди управлението да бъде поето от служебното правителство, назначено от Румен Радев. Средствата бяха осигурени с актуализацията на бюджета за тази година. Парите се дават за разходи със задна дата – от 1 юли, от когато нарастват и минималните заплати за асистентите.

Не бяхме съгласни

В позицията си ректорите посочват, че са водени разговори преди да се вземе решението за увеличаване на минималните асистентски възнаграждения. Ръководителите на висшите училища не били съгласни. "В тази връзка, приемането на горепосоченото решение бе изненада за нас, тъй като същото е в пълен разрез с нашето предварително становище", пишат от Съвета на ректорите.

От стенограмата на последното заседание на правителството "Петков" става ясно, че вече бившият образователен министър акад. Николай Денков има друга информация за позицията на ректорите. "Постигнато е съгласие с ръководствата на Съвета на ректорите и социалните партньори, също изискване на решението на Народното събрание, по определена таблица да бъдат разпределени между висшите училища (20-те млн. лева - б.а.) и минималната заплата за асистента да стане 1500 лева, с което тя с малко изпреварва минималната заплата за учител, която е 1486 лева от 1 септември", казва Денков при докладването на точката.

Според изпратеното в петък становище на Съвета на ректорите обаче двете теми – разпределянето на 20-те млн. лева допълнително за университетите и увеличението на минималните възнаграждения, не трябвало да се смесват. Това било "действие, което ще преобърне изцяло моделите на организиране на бюджетите на университетите и на формиране на работните заплати". "Отделената за това сума от 20 милиона лева не покрива многобройните допълнителни съпътстващи разходи, които не са изчислени и включени при определяне на размера на субсидията от страна на държавата", пише в становището на ректорите.

"Заявяваме, че вземането на подобно решение, особено в последния възможен за това момент, е не само неправилно, но и незаконосъобразно, като поставя всички ръководители на образователни институции пред свършен факт", казват още те.

И другите заплати трябвало да се увеличат

В становището на ректорите се посочва, че "увеличаването на най-ниската работна заплата в академичната йерархия влияе и върху размера на всички останали възнаграждения с постоянен и допълнителен характер, както на академичния, така и на неакадемичния (административен) състав". "Това е деликатна структура от взаимовръзки, при която всяка промяна на определен компонент неминуемо повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово състояние на висшите училища. Работата с тях изисква да се спазват академични, научни, управленски и други принципи и баланси", пише в становището.

От него става ясно още, че ръководителите на висши училища не смятат за особено успешен подходът министърът на образованието да може да се намесва при определянето на заплатите в университетите. Аргументът им е, че той води до допълнителни разходи, които се покриват с извънредни финансови инжекции от бюджета, а не с промяна на начина на формиране на субсидията за висшите училища.

"Анализ на Съвета на ректорите показа, че вдигането на минималната основна заплата в сектора е непосилно за бюджетите на немалко от българските висши училища, включително на много добре управлявани такива. Видно от гореизложеното, при прилагането на този оспорван подход, университетите ще бъдат изправени пред опасността от фалит в средата на 2023 г., тъй като вдигането на основната преподавателска работна заплата е разход с постоянен характер, докато избраният механизъм за извънредно дофинансиране има инцидентен характер и чрез него просто се запушват частично периодично отварящите се дупки в бюджетите им. Подобен подход не внася никаква яснота, сигурност и предвидимост, а те са задължителни принципи при вземане на управленски решения с дългосрочен характер", пише в становището.

Незаконно решение

Според ректорите "юридически недопустимо" било с един и същи акт на правителството да се разпределят въпросните 20 млн. лева за университети и едновременно с това да се повиши минималното възнаграждение за асистентите. Причината е, че решението за заплатите по закон трябвало да мине обществени консултации.

"Това прави приетото в тази част решение незаконосъобразно, а следователно атакуемо и отменимо", твърдят от Съвета на ректорите. В становището не се посочва изрично дали от организацията смятат да атакуват решението на кабинета. Казва се обаче, че Съветът на реторите смята да предложи свои промени "на методиката на финансиране на висшите училища, които да коригират описаните съществуващи дефицити". Организацията ще иска от служебното правителство да приложи тези изменения, които не изискват промени в закона. Другите промени, ще бъдат представени пред бъдещото Народно събрание. А до тогава ректорите намекват, че може и да не изпълнят решението за вдигане на асистентските заплати.

"До осъществяването на тези действия (нормативни промени – б.а.) от страна на органите на изпълнителната и законодателната власт, които трябва да осигурят сигурност и стабилност на финансовите приходи на висшите училища в дългострочен план, не приемаме да бъдем притискани да предприемаме действия в изпълнение на взетите незаконосъобразни решения", завършва позицията.