Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация
Религията, която помага

Евангелската история на възкресението ни помага. Помага в преодоляването на всекидневната среща с отчаянието, дава ни сили да прескачаме бездната, която зейва пред нас на всяка крачка, казва ни: има смисъл, казва проф. Ивайло Дичев в коментар за Дойче веле.

Историята на Исус е важна далеч отвъд общността на вярващите. Оставете нуждата от "знамения и чудеса", които месията прави малко неохотно, за по-слабите натури. Оставете типичния за всяка религия космически реванш, където накрая лошите биват наказани, а добрите - възнаградени.

Силата на евангелския мит идва от идентификацията - божеството не е свръхестествено създание, дарено със суперспособности, чудесна биография и безсмъртие, а беден, страдащ човек, положен в историята. Не казвам, че Исус е съществувал исторически, учените още спорят за това; казвам, че в персонажа се оглежда всеки от нас. И какво е най-тежкото ни преживяване в този наш обикновен, често тежък живот? Смъртта, но не просто мислена като край на физическото съществуване. Голямото изпитание е всекидневното умиране, което ни дебне във всяко наше действие - усещането, че това, което правим, може да се провали, че околните няма да ни разберат и ще ни се подиграват, че най-близките ще ни предадат ("до три пъти") и ще сме сами пред болката и провала. Евангелската история на възкресението ни помага именно в преодоляването на тази всекидневна среща с отчаянието, дава ни сили да прескачаме отново и отново бездната, която зейва пред нас на всяка крачка, казва ни: има смисъл.

Много хора имат нужда да приемат буквално метафорите на религията. Помагат им неразбираемите думи от писанията, смешните шапки на свещениците, повторението на ритуалните действия. Разбира се, много е важно в една общност хората да правят едновременно нещо всички заедно, ако ще - да се чукат с яйца или да колят агне. Тук също има някакво религиозно чувство, но то е от друг порядък - хората просто искат да са заедно. В съвременния свят общностното може да се излее и в екстаза на рок концерта, и в идентификацията с героя от блокбъстъра или просто в повечко изпити коктейли.

Но нуждата от търсене на трансцендентни смисли като че ли не изчезва в модерния човек. За хора като мен, които се самоопределят като агностици, тя е в самата откритост към чудото на съществуването. Ако вярващите са сигурни, че има бог, а атеистите - че няма, агностиците не вярват, че човешкият дух е способен да разбере света, бил той управляван от божество или не. Най-добре описва тази нагласа Алберт Айнщайн: "Ние сме в положението на малко дете, което влиза в библиотека, чиито стени са покрити с книги на много различни езици. Детето знае, че някой трябва да е написал тези книги. Не знае кой и как. Не разбира езиците, на които са написани. Детето забелязва, че има план в подредбата на книгите, мистериозен ред, който то не разбира, но само подозира".

Това удивление се мъчат да убият и религиозният фундаментализъм, и войнстващият атеизъм - да го сведат до повтаряне на някакви заучени клишета.

Кои са тия мистериозни подредби, за които говори Айнщайн? Да вземем историческия обрат, започнал с християнството и завършил в късната модерност, при който редът в обществото наместо с насилие, започва да се налага с добро. Откъде идва странната склонност на човека да съчувства на другия и да се жертва за него? Дали от учението на Исус, Буда, Мохамед? Или може би това е свойство на нашите огледални неврони, които според невролозите ни позволяват да преживяваме онова, което виждаме, че преживява другият? В различни разкази можем да дадем израз на това чудо на цивилизацията - един от тях със сигурност е жертвата на Исус. Или друго - как стана така, че едно човечество, преживяло не толкова отдавна кръстоносците, монголското нашествие и геноцида на Кортес, днес се мобилизира за общи битки срещу климатичните промени или ковид-епидемията?

Различните учения имат своите различни разкази, междувременно се появяват и нови. Според някои, ако Вселената е съществувала безкрайно дълго, безкрайно вероятно е преди нас да са възникнали високо развити същества и съответно безкрайно вероятно е именно те да управляват живота ни, който са създали като компютърна симулация. Разни доказателства се привеждат - например дискретният характер на пространството (по-иновативните намират доказателства и в свещените книги). По-интересно ми се струва какво дава на един съвременен вярващ мисълта, че е герой в нечия игра или експеримент. Всяка негова стъпка се натоварва със значение - тук спечелих точка, там загубих; добре/зле изиграх партията живот.

Или другата теория, която ми е още по-любима. Според теорията за Големия взрив (лансирана впрочем от католическия свещеник Льометр като доказателство за сътворението), Вселената започва от една точка и се разширява безкрайно във всички посоки. Новата версия на мултивселената твърди, че всъщност непрекъснато избухват безбройни вселени, които съществуват успоредно една на друга. Във всяка от тях ние живеем различни животи - в един сме бедни, в друг богати, в трети ходим на главата си - с други думи съществуваме по всички възможни начини, безкрайно във времето и пространството. Не е лошо като вяра, нали? И съвсем подходяща за съвременния потребител, ужасен от подозрението, че би могъл да пропусне нещо.

Аз предлагам да не забравяме, че подобни религиозни метафори ни служат за нещо - помагат ни да се справяме, да сме по-добри, но и да бъдем открити към удивленията, които ни очакват.

От великденските яйца - до яйцата на космическите взривове.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Valpet
    #8

    Философите казват, че има и така наречените "вярващи агностици". За такъв определят Кант, но и за много други е подходящо подобно определение, като например Сократ ("Аз знам, че нищо не знам."), неговият ученик Платон, рационалистът Спиноза (Бог равно на "Аз не знам."), неговият последовател във философски план Айнщайн, и не на последно място - Лев Толстой. Кредото на вярващият агностик е "Аз не знам, но вярвам, че Бог съществува".

  2. ivancho ivanov
    #7

    Едва ли има човек без религия, атеисти декларират, че са акива при смъртоносни опасности, бури, катастрофални земетресения или в окопаа преди атака със свустящи куршуми! Неотдавна разговаряхме със стар украински правоверен мои близък на когото казах, че най-добрата религия според мен е Христовата защото спира отмъщението със съвета аако те ударят по едната страна не отмъщаавай, обърни другата, той след размисъл промълви "Грешен подход, насърчаваш да те удари. По-до бре е древния "Око за око, зъб за зъб"! Разделихме се съгласни да не се съгласяаваме, двама стари приятели, които не са се удряли!

  3. Nely
    #6
    Отговор на коментар #5

    Дичев има добри статии, но тази освен желание за превъзходство спрямо онова, което не може да разбере човешкият ум, има и едно доста неприятно пренебрежение, както казваш. На моменти извежда историята за Христос като карнавал, всеки може да вземе нещо и да го снижи до собствените си представи. Изкуството черпи от митологията, съгласна съм, но Дичев е неприятен.

  4. kosta
    #5

    Статията е безбожна, защото Ивайло Дичев е комунист. Написана снизходително към наивниците вярващи, от позиция на просветен прогресивен интелектуалец. Тичично за комунист, Дичев не съзнава собственото си невежество

  5. перо
    #4
    Отговор на коментар #1

    Много ми е интересно ако те обезмаслят щадящо как ще ти работи мозъка или казано иначе дали няма да станеш безотказно съгласен със всичко.

  6. Филип Тотю
    #3
    Отговор на коментар #1

    Мазен, нека Господ ти прости, ти не осъзнаваш какво правиш и говориш. Да кълнеш и хокаш на този Свят Ден доказва това. Днес е ден на светли чувства, Любов, Толерантност, Състрадание, Радост, Надежда и Вяра. Дано един ден разберете, никога не е късно!

  7. Филип Тотю
    #2

    Христос Воскресе! Прекрасна статия. Някой от съжденията на автора се припокриват с моите. Пътят към Бога минава през любознателността и любопитството, които са неизменна част от духовното израстване. Ние сме далеч от осъзнаване на Господ, Вселената и всичко останало, но макар и малкото което разбираме ни тласка към добрината, състраданието, съпричастността и толерантността, прошката и почитта към едно от най великото известно нам божие творение, Човекът, който според легендите Господ е създал по

  8. Мазен Кумунис
    #1

    Нищо чудно БЕЗБОЖНИКА Ивайло да напише такава статия в сайта за БЕЗБОЖНИЦИ. ;)

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.