Решението на Европейския съд за имотите на гръцкия монарх е важно за българския казус

Няма възможност ясно и с инструментите на правораздаването да бъде прокарана границата между частно и публично, когато става въпрос за имуществото на един бивш монарх. Просто инструментариумът е различен и той спира да работи тогава, когато му се постави такава задача.

Поради това, решението за това какво да бъде възстановено, обезщетено или отнето, е политическо решение. Добре е това политическо решение да е взето мъдро, но то задължително се взема от върховния законодателен орган на страната, какъвто е Народното събрание.

Поради редица причини българският парламент отказва да вземе това решение и това всъщност е причината, поради която се налага институции на гражданското общество да се включат в дебата. Защото в крайна сметка става въпрос именно за начин на управление – как управляваме и кои са основните принципи на управление в българското общество и в българската държава.

При вземането на едно такова политическо решение е добре да бъдем мъдри, благородни и щедри. Това е наистина въпрос на ясно съзнание, че става въпрос за благородство, мъдрост и щедрост, а не за автоматичен процес, при който една собственост се прехвърля директно от една публична институция на едно частно лице.

Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за имотите на гръцкия монарх е интересно, защото съдът подхожда към въпроса именно от гледна точка на основните принципи на право на собственост и границите на това какво може държавата и какво трябва да направи по отношение на собствеността на бивш монарх.

В някакъв смисъл

това решение на Европейския съд е и задължително за нас,

защото всяко едно пререшаване на въпроса с имотите на бившия български монарх е напълно възможно да стигне отново пред ЕСПЧ именно като оплакване за нарушаване правото на собственост.

В случая с Гърция става въпрос за три имота, придобити от първия гръцки монарх Георгиус Първи в периода след 1860 г. В един момент със свое собствено решение монархът обявява основния, най-големия и най-сложния имот за резиденция на монархията и с това имотът придобива този двойнствен публичноправен - частноправен характер. От другите два имота, единият е дарен на монарха от общината в Корфу, а другият е закупуван като частна собственост.

В голямата си част имотите са гора плюс сгради към тях, а основният, резиденцията на монарха, е на площ от 4 200 хектара.

Наследяването на тези имоти е ставало по различен начин. Резиденцията на монарха, основният от спорните имоти, е наследяван по линията на приемствеността в монархията. Има четири-пет династически смени в Гърция. Резиденцията не винаги е била прехвърляна по силата на общото наследствено право, а по линия на правоприемство в династията – т.е. от монарх на монарх.

Единият от другите имоти е бил придобиван и в последствие наследяван и прехвърлян по силата на общото наследствено право.

През 20-те години на миналия век има временно прекъсване на монархията в Гърция, при което всички тези имоти са отчуждени. Няколко години по-късно монархията се възстановява и основната част от тях са възстановени, отново със закон.

При решението си за отчуждаването парламентът не предвижда никакво обезщетение за гръцкия монарх. Става въпрос за всички имоти, независимо от разликите в начина на придобиване и на наследяване.

Само една част от имуществото не е било възстановено, тъй като междувременно е било предоставено от гръцката държава на бежанци.

Гръцката монархия е прекратена с Режима на полковниците и тогава решението е за отчуждаването на всички имоти, като е предвидено парично обезщетение. То е вложено в тръст в банкова сметка до поискване от страна на монархическото семейство.

Монархическото семейство отказва да вземе обезщетението. Очевидно приемането на обезщетението от страна на гръцкия монарх за отнетото му имущество би означавало имплицитно и признание за прекратяването на монархията.

След падането на Режима на полковниците е назначена комисия, която временно да управлява това имущество до вземане на окончателно решение за неговата съдба. Тя е назначена 1974 г. и временното положение продължава до 1992 г., което ясно дава индикация за сложността на решаването на този въпрос, при който се преплитат множество проблеми, които далеч надхвърлят простия въпрс за собственост.

През късния период на управление на имотите от тази комисия, правителството на ПАСОК опитва да постигне някакво споразумение с бившия монарх, което се разпада. Избирането в началото на 90-те на ново мнозинство в гръцкия парламент на Нова демокрация, води до промяна в правителството и постигане на такова споразумение.

По силата на това споразумение има частично дарение на част от имуществото от страна на монарха на държавата, а друга част бива дарена от монарха на частна фондация, в която той има възможност за управление. Това е потвърдено със законодателен акт от парламента от 1992 г.

След падането на Нова демокрация от власт и връщането на ПАСОК, този въпрос се преразглежда и се стига до ясно и радикално решение за отчуждаване на имуществото, което става държавна собственост, без никакво обезщетение за монарха.

Законът от 1994 г. е оспорен от бившия гръцки монарх, който твърди, че е собственик и подава искане, което стига до върховния съд на Гърция. Решението на съда е доста кратко и основното съдържание на мотивите е, че става въпрос за конституционна промяна, при която парламентът има пълна дискреция да реши по начина, по който иска, въпросът с това имущество.

Решението на гръцкия върховен съд е оспорено пред ЕСПЧ с твърдение, че става въпрос за нарушаване на правото на собственост.

Изходна точка в решението на ЕСПЧ е

дали наистина има частна собственост.

Тук съдът не влиза в цялата сложна проблематика как става прехвърлянето между един конституционен режим и друг конституционен режим и коя е границата на публичното и частното.

Анализът на ЕСПЧ се базира на решенията на гръцките държавни органи. Общият елемент във всички решения е, че въпросните три имота се третират от държавните институции като имущество на бившия монарх.

След като гръцките институции вземат решенията си на базата на такава презумпция, следователно има собственост.

Следващата стъпка в анализа на ЕСПЧ е доколко оправдано е едно отчуждаване в такава ситуация и тук съдът изцяло се съгласява с гръцката държава като казва, че безспорно преходът от една конституционна форма на управление към друга конституционна форма на управление е свързан с радикални и сериозни политически изменения. При решаването на този сложен политически въпрос до голяма степен преценката какво е необходимо за стабилизирането на конституционната демокрация в съответната държава е преценка на националните органи.

При това положение отчуждаването на такава собственост от страна на държавата, е въпрос, който е напълно легитимен и

такова отчуждаване е напълно законно

от гледна точка на изискванията на Европейската конвенция за правата на човека.

Независимо от това обаче, всяко отчуждаване трябва да е свързано с едно разумно и справедливо обезщетение, което е следващ елемент от анализа на съда. И след като това разумно обезщетение напълно е липсвало, става въпрос за нарушение на правото на собственост, е заключението на съда.

Следващото решение на европейския съд по същия казус, се занимава изключително и изцяло с това

какво би представлявало разумно и справедливо обезщетение.

Тук отново факторите, които се преценяват от ЕСПЧ, са времето, начина на придобиване на имуществото, изтеклото време от отчуждаването, доколко са налице насрещни искания във връзка с това имущество – изобщо целият набор от сложни въпроси, които в България по отношение на реституцията бяха решени с реституционните закони.

Уговорката на съда е, че той прави една минимална преценка, а завишаването на това обезщетение е възможно от гледна точка на гръцката държава. Тя винаги би могла да реши, че по-голямо обезщетение би било разумно и справедливо.

Следващият елемент в анализа са едни изключително сложни и детайлни оценка на имуществото – от гледна точка на тяхната пазарна стойност, от гледана точка на начина на оценяване, методики.

Другият елемент, който се оказва много сложен, са всички насрещни вземания. Цялото това имущество е било освободено от всякакви данъци. Изчисляването на тези данъци за периода от 1864 година до края е едно сложно занимание, но е част от експертните оценки, които са представени пред ЕСПЧ.

В крайна сметка, след няколко доста различаващи се оценки, съдът приема, че пазарната стойност на трите имота е от порядъка на 272 млн. евро. При една такава оценка, вземайки предвид и насрещни задължения, за които не е много ясно каква е сумата, но те варират от порядъка на 50-70 млн. евро, обезщетението, което е присъдено от ЕСПЧ, е в размер на 13,2 млн. евро.

Това, от гледна точка на ЕСПЧ е минимумът, за да бъде отчуждаването справедливо.

Публикуваме с незначителни съкращения изказването на адвоката по човешките права Йонко Грозев по време на дискусията във вторник "Царските имоти като конституционно- правен казус", организирана от “Граждански конвент за конституционни реформи” на институт "Отворено общество" - София.