Решението на Тръмп за Иран поставя иракските лидери пред изпитание

Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли страната от ядреното споразумение с Иран хвърли сянка над и без това напрегнатите избори в Ирак, където Техеран и Вашингтон се съревновават за влияние от свалянето на Саддам Хюсеин при водената от САЩ инвазия през 2003 година.

Премахването на сунитската диктатура в Ирак разчисти пътя пред шиитското мнозинство, от което произхождат тримата водещи кандидати за премиерския пост, включително действащия премиер Хайдер ал Абади. Резултатът от утрешните избори е твърде неясен.

Който и да спечели, ще трябва да балансира интересите на Ирак - и необходимостта да намали зависимостта на изпитващата проблеми икономика от петрола - с тези на САЩ и Иран, чието засилващо се съперничество затруднява това.

Както Абади, така и главните му съперници - предшественикът му Нури ал Малики и новият кандидат Хади ал Амири, подкрепящ твърдата линия командир на милиция, която е начело на влиятелна паравоенна коалиция, съюзник на Иран - клонят силно към Техеран.

Със засилването на натиска на Тръмп над Иран, шиитските религиозни лидери в Техеран ще бъдат още по-решени да запазят влиянието си в Ирак.

За Иран Ирак е най-важната арабска държава, дори повече от Сирия и Ливан, където Техеран също има политическо и военно влияние. Това е така, защото Иран и Ирак имат обща граница и Ирак е разположен в центъра на района на Персийския залив.

През Ирак преминава и основният път, който Иран използва за доставка на оръжие и бойци в Сирия, където негови сили, редом със съюзнически иракски и ливански шиитски милиции, са разположени в подкрепа на президента Башар Асад.

Едно от опасенията на Ирак е за риска от сблъсъци между 5000-те военни на САЩ, разположени в страната, и шиитските паравоенни формирования, които по идея са под командването на Багдад, но отговарят пред иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция и пред иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

"Иракчаните са много притеснени. Те не искат Ирак да стане нова сцена на война между Иран и САЩ", заяви високопоставен западен дипломатически представител. "Ако има война между Иран и САЩ, част от нея ще бъде тук",

САЩ и Иран бяха открили общ враг в лицето на Ислямска държава, която в даден момент контролираше около една трета от Ирак, предимно от северната и западната част на страната.
Бързото ѝ настъпление се дължеше до голяма степен на срива на иракската армия, отслабена от верските политики на правителството на Малики. Много иракчани смятат, че последвалото поражение на джихадистите се дължи на мъже като Амири и обучените от Иран милиции, а не на водените от САЩ коалиционни сили.

Както в Сирия, така и в Ирак Америка предоставяше преди всичко военновъздушни сили, разчитайки на кюрдски бойци на терен.

Война чрез посредници

Но макар че Иран смята Ирак за стратегически най-значимата арабска държава, някои експерти са на мнение, че Техеран ще се фокусира повече върху Израел и бойните полета на Сирия.

Конфликтът в Сирия заплашва да въвлече и Израел. Едва няколко часа след изявлението на Тръмп за иранското ядрено споразумение, Израел нанесе въздушни удари по цели, които според него са свързани с Иран и Хизбула, които се приближават към неговите граници.
През нощта ирански сили в Сирия са обстреляли постове на израелската армия по сирийската граница, съобщи Израел. Това доведе до един от най-тежките израелски удари в Сирия от началото на войната през 2011 година.

Иракското външно министерство нарече решението на Тръмп "прибързано и необмислено" и заяви, че изтеглянето на Вашингтон от ядреното споразумение "е стъпка към ескалация, която няма да донесе нищо, освен разрушение и опустошението на войната" на Близкия изток.

В най-лошия случай, казват дипломати в региона, Иран може да нападне свързани със САЩ обекти в Ирак, както направиха техните милиции през 2005 г., изстрелвайки ракети по посолството на САЩ в Багдад. Но Иран може да предпочете да не действа в Ирак и вместо това да използва Сирия.

Иракската дилема

Въпреки всичко, иракските шиитски лидери са изправени пред дилемата как да балансират политиката си между САЩ и Иран.

Някои иракски лидери, включително Абади, заявяват, че искат да стоят далеч от американско-иранското съперничество.

Те биха "искали да последват модела на необвързаната политика, като са приятели на всички", заяви друг западен дипломат.

Други, включително Амири, смятат, че най-важните отношения на Ирак са тези с Иран и че тази връзка трябва да бъде укрепена.

За Ирак е важно и подобряването на отношенията със сунитската общност, макар че някои политици са притеснени от колебливите действия на Абади за сближаване със Саудитска Арабия, направени след десетилетия на изолация.

"Техният най-голям кошмар е да се събудят и да видят, че сунити или араби подкопават надмощието им и господството им в системата, както се случи с Даеш", заяви вторият западен дипломат, визирайки настъплението на Ислямска държава през 2014 година.

"Напомня им се, че когато този кошмар се случи, Иран ще бъде тяхната последна опора ... когато беше обявен халифатът (на Ислямска държава), те (иранците) бяха първите, които им се притекоха на помощ, не САЩ и не който и да било друг".

Иракските шиити не искат да бъдат контролирани от Иран, но действията, които Тръмп предрие тази седмица срещу Техеран, може да затруднят тази задача.

"След (решението на Тръмп), въпросът е как да прилагате балансирана политика, когато Иран ще използва иракското въздушно пространство, за да въоръжи милициите си в Сирия? Какво ще направят те?", каза дипломатът.

Вместо Багдад, на Техеран може да отговорят влиятелни милиции, обучени, финансирани и въоръжени от Иран и водени от Амири. Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция превърна шиитските милиции, които бяха в основата на Силите за народна мобилизация, в структура, която може да съперничи на иракската армия и сили за сигурност.
Корпусът направи нещо подобно и с ливанското движение Хизбула, което помогна на Техеран да прилага военна сила в целия регион.

По БТА