Рецепти за масово оглупяване с октопод

Световното първенство по футбол отмина, шампионът е известен. Има хора обаче, за които със сигурност по-важно е и ще си остане не кой е шампионът, а дали октоподът Паул го е познал.

Футболът, разбира се, не е връх на интелекта и вероятно с основание мнозина гледат на него с пренебрежение. Но какво пък толкова – игра като игра, огромен бизнес, буйни страсти. Занимание не по-безсмислено от много други.

Впрочем, футболът понякога е и политика. А политиката, за много от упражняващите я, е също игра и огромен бизнес. Ако се съди по някои от най-видните ѝ български представители, и тази игра съвсем не е връх на интелекта.

Световното първенство даде още един символичен знак за връзката между двете занятия - октоподът.

Докато истинските любители се наслаждаваха или се ядосваха на качеството на футбола и анализираха отбори, играчи, голове, съдийски грешки, многократно повече хора, някои от които не гледали и един мач в живота си отначало докрай, хора, които никога няма да разберат какво е засада, се занимаваха с футболните прогнози на октопода. Твърдеше се, че това е същият Паул, горе-долу познал резултатите и преди две години на европейското. Накрая се оказа, че тоя октопод не е оня, но какво от това. Който и да е, октоподът си изигра ролята – на средство за пробутване на медийния продукт, за по-висок рейтинг и по-високи приходи.

Новините с октопода се харчеха с успех в цял свят. В България обаче ефектът от номера с октопода е двоен. Защото и октоподите са два. Първият започна медийното си шествие няколко месеца по-рано под формата на кодово название на полицейска акция. Оттогава се изредиха много подобни творби на полицейското въображение, но "октоподът" си остана като трайна политическа метафора, изкована, за да дава универсални и "правилни" обяснения на какви ли не явления. И най-вече да символизира титаничната борба и неспирните успехи на днешното управление. Месеци наред, всеки ден пускат октопода по телевизията и той безпогрешно избира кутията на победителите, на добрите. На своите създатели и хранители. Средство за пробутване на политическия продукт и за по-висок рейтинг.

Разбира се, за историята с октопода - футболен експерт мнозина ще кажат: какво пък толкова, безобидна любопитка за забавление и разтуха на масовата публика. И ще са прави. Дотолкова, доколкото е безобидна въобще все по-завладяващата медиите склонност да спечелят масовата публика, подменяйки реалността, реалните стойности, проблеми и причинно-следствени връзки с жълтеещото, вечно изплъзващо се мекотело на безсмислието.

С посредничеството на медиите политическият октопод играе на своето си поле същата роля като футболния – дъвка за онези, които не знаят, не искат да знаят и най-добре въобще да не разбират за какво става дума в действителност.

Накрая и във футбола, и в политиката мачовете може и въобще да не се играят – направо да пускаме дресираните октоподи.

Споделяне
Още от