Резервът ще внася зърно от Аржентина по $130/т без транспорта

Сключена е сделка за внос на 100 хил.т хлебна пшеница от Аржентина на цена 130 долара на тон без транспортните разходи. Пшеницата ще пристигне през януари догодина на Варненското пристанище, ако се осъществи сделката. Това съобщи зам.председателят на Държавния резерв Йордан Йорданов на дискусия за зърнения проблем, организирана от БСК.

За вноса на пшеницата от Аржентина е сключен договор на Пловдивската стокова борса с фирма "Дансес експорт импорт", но се водят разговори и с други фирми.

Всички участници в срещата, сред които бяха председателите на браншовите съюзи по веригата зърно - брашно и фуражи - месни и млечни произведения, се обединиха около искането за спешен безмитен внос на пшеница и брашно. В отговор министърът на земеделието Бойко Боев заяви, че вече подобно предложение се разглежда в земеделското министерство, преди да се вкара в правителството. Очаква се митата да паднат от 1 януари и това да важи до нова реколта.

От утре в Интернет-страницата на БСК ще бъде открит форум по темата "зърно", където заинтересованите организации и отделни производители ще имат възможност да правят предложения, които по-късно в обобщен вид ще бъдат предоставени на държавните институции.

Браншовиците отчетоха, че в страната има достатъчно хлебно зърно до нова реколта, а върху цените на българската пшеница е рефлектирала и кризата на зърно в световен мащаб. Те обаче обвиниха правителството, че докато в останалите държави се изпълняват мерки за преодоляване на кризата, в България те се бавят.

В дискусията, продължила повече от два часа, участваха и зам.-министърът на икономиката Радослав Бозаджиев, както и директорът на Софийската стокова борса Христо Миленков.

Зам.министър Боев повтори думите на Мехмед Дикме, че в големите складове и в мелниците има над 500 хил.т, деблокирани са и нови 100 хил.т от държавния резерв, 52 000 от които вече бяха продадени през софийската борса. "Консумацията за големите потребители е не повече от 50 -60 000 т месечно. Зърно има, друг е въпросът собствениците му какви цени очакват и на каква цена са готови да го продават", каза Боев, цитиран от БНР.

Според Боев, интервенцията на хлебна пшеница от държавния резерв е спряла скокообразното нарастване на цената на брашното. След срещата той заяви пред медиите, че държавата ще продължи с намесата си на зърнения пазар, за да можело българският потребител да не чувства тежестта на увеличените цени

Целта на срещата бе да се дефинират причините, довели до съществуващия в момента зърнен проблем, и да се потърсят превантивни мерки от страна на държавните органи как това нещо да не се допуска в бъдеще.

БСП внася питане за кризата с хляба

След днешното заседание на изпълнителното бюро на БСП левицата обяви, че през декември внася искане за парламентарен дебат за зърнената криза. В държавния резерв липсват не по-малко от 60-70 000 тона зърно, каза Васил Калинов от Висшия съвет на БСП, депутат от Коалиция за България. Той допълни, че между 8 и 10 % от зърното в резерва е заразено и не става за хляб.

По думите на Калинов, цитиран от БТА, най-големи липси има в Страцимир, Видинско, а най-много заразено зърно има в Стражица.

БСП настоява за проверка на състоянието на държавния резерв в частта за зърното. Информацията ни в кои бази има заразено зърно и къде са липсите ще я съобщим на подготвяния от нас дебат в парламента през декември за зърното и хляба, каза Калинов. Левицата е отправила питане по въпроса и към земеделския министър Дикме.

Според БСП, България е доведена до зърнена криза заради липса на единна политика в земеделието и неадекватни правителствени мерки за отрасъла.