Рискованата игра с петрола

Никой не вярва на споразумението. Цената на петрола, която през последните седмици изпълняваше функцията на кризисен барометър, реагира слабо на първите искрици надежда в Близкия изток от доста време насам. При това за разлика от периода преди 20 години днес цената на петрола отразява не толкова актуалното съотношение между търсенето и предлагането на световните пазари, колкото надеждите и страховете.

От друга страна обаче кризисният баромерът не реагира на последното дрънчене на саби в арабския лагер. Предвид на израелското "нападение" срещу палестинците, може да се помисли за евентуално петролно ембарго срещу страните, които подкрепят Израел, каза генералният секретар на Арабската лига Амр Муса. Саудитска Арабия, която само допреди две седмици открито се обяви срещу подобна мярка, междувременно коментира темата доста мъгляво.Въпреки това обаче и днес, както и преди месец, се изключва вероятността да се спрат петролните доставки, както това бе направено в началото на 70-те години. Данните от последно време дори потвърждават предположението, че макар държави като Иран или Либия открито да обсъждат въпроса за евентуално ембарго, на практика и двете страни тайно увеличават добива на петрол. Според две независими проучвания държавите от ОПЕК са се възползвали през март от високите цени на петрола, за да увеличат добива. Междувременно те дори надхвърлиха лимитираните количества, договорени след трудните преговори през декември, с пет процента или един милион барела дневно.

Евентуална пълна конфронтация със Запада не може да си позволи нито Саудитска Арабия в качеството си на водеща арабска сила нито Кувейт или пък Обединените арабски емирства. Управниците на споменатите страни са междувременно прекалено зависими от американската и британската военна техника. От 70-те години досега настъпиха също значителни икономически промени. Така например високата раждаемост в Саудитска Арабия стана причина за истински бум на населението, което ежегодно се увеличава със 750 000 души. Предвид на недостига на вода и щетите, нанесени на околната среда, на правителството му е все по-трудно да осигурява изхранването на растящото население.

Евентуално ново петролно ембарго несъмнено ще нанесе огромни щети на промишлено развитите страни за кратък период от време. Защото независимо от успешната политика на икономии и размера на стратегическите резерви, които Западът натрупа след шока от 70-те години, петролът си остава смазката, благодарение на която функционира световната икономика. В същото време обаче евентуално спиране на петролните доставки ще се отрази още по-силно на арабските страни-производителки на петрол. Евентуално ембарго ще предизвика стагнация на западните икономики, и в резултат на това ще се явят петролни излишъци. Съвсем основателни са страховете на производителките на петрол, че Западът ще насърчи и стимулира разработването и използването на алтернативните енергии - от водородната технология през силата на вятъра до соларната техника. Не е изключено да се засилят също позициите на поддръжниците на атомната енергетика. Подобна политика ще предизвика траен спад на цените на петрола, които все пак си остават умерени независимо от покачването им с около една трета от началото на годината.

Сценарият ще бъде абсолютно различен само в случай, че размириците в Близкия изток и солидарността на арабското население с палестинците торпилират управлението на шейховете. В подобен случай нещата вече ще станат непредвидими, дори за САЩ. Буш очевидно пренебрегва именно този сценарий, като се доверява сляпо на военната мощ на САЩ.

По БТА