Рисковете, поети от Борис Джонсън, се оправдаха

Мантрата на британския премиер Борис Джонсън по време на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, беше посланието "да приключим с Брекзит", която целеше да канализира недоволството на избирателите от патовата ситуация в британския парламент по въпроса. Подходът му сработи, отбелязва Ройтерс.

Освен традиционната стратегия на привличане на избирателите от райони, които не винаги гласуват за опозиционната Лейбъристка партия, Джонсън искаше да нанесе удар по традиционните ѝ бастиони, в надеждата да привлече подкрепата на хора, които никога преди не са гласували за Консервативната партия - но за които Брекзит е станал по-важен от традиционните партийни предпочитания.

За 55-годишния Джонсън, който зае премиерския пост през лятото, свикването на предсрочни избори беше рисковано. Но той го сметна за необходимо, за да спечели мнозинство и да приложи програмата на правителството. Това включва напускането на ЕС, което е най-важното външнополитическо и търговско решение след края на Втората световна война.

С обявяването на резултатите стана ясно, че Консервативната партия е успяла да спечели места в райони, които гласуват за лейбъристите от поколения. Консерваторите обаче бяха загубили места в проевропейски настроени райони.

Скоро след като получи премиерския пост, Джонсън и неговият екип решиха, че ще имат нужда от нови избори, за да променят политическата аритметика в Камарата на общините. Но той се нуждаеше от единен фронт - нещо не толкова лесно за партия, в която въпросът за Европа предизвика вътрешни борби и изигра роля за падането на предишните четирима консервативни премиери.

През първите си седмици на поста, Джонсън извърши една от най-големите чистки на министри в съвременната история на Великобритания, прогонвайки от партията 21 консервативни депутати, гласували против премиера по въпроса за Брекзит - включително внука на Уинстън Чърчил. "Ние не блъфирахме", независимо дали те са мислели така, заяви високопоставен помощник на премиера, коментирайки посланието на Джонсън към депутатите, че очаква лоялност.

Официално предизборната кампания започна миналия месец и Джонсън се стремеше да убеди гласоподавателите, че само Консервативната партия може да позволи на страната да продължи напред. Посланията преди изборите се фокусираха предимно върху Брекзит и не толкова върху вътрешната политика. Екипът на Джонсън получи и подкрепата на Найджъл Фараж и Партията за Брекзит, която обеща да не издига кандидати в 317-те контролирани от консерваторите района, за да избегне разделяне на гласовете на поддръжниците на напускането на ЕС.

В същото време Лейбъристката партия търсеше компромисна позиция за Брекзит. В опит да обедини партията си, която също беше разделена заради Европа, лейбъристкият лидер Джереми Корбин прие позицията за ново споразумение за напускане на ЕС, последвано от втори референдум - позиция, която беше непопулярна сред поддръжниците на Брекзит и дори сред хора от неговия екип.

Вместо това Корбин се опита да наблегне на програма, обещаваща широка национализация и повече разходи за обществените услуги, особено здравеопазването.

Обещанията на Джонсън включваха намаляване на имиграцията и пренасочване на средствата, които Великобритания иначе би платила на ЕС, за обществени услуги в страната, включително здравеопазването. По време на предизборни изяви той беше обвинен, че обещава фантастични неща. Някои гласоподаватели обаче заявиха, че планират да гласуват за Консервативната партия, дори и да не вярват на обещанията му.

Джонсън неведнъж е казвал, че причините за всички неизпълнени обещания е парламентът, а не той, припомня Ройтерс.

Консервативните стратези смятаха личната популярност на Джонсън и способността му да достига до привърженици и на други партии за ключово предимство. За разлика от него, неотдавнашните проучвания определиха лейбъристкия лидер Джереми Корбин като най-непопулярния опозиционен лидер от десетилетия.

Но екипът на Джонсън знаеше също, че премиерът, известен с често цветистите си изрази и тенденция да се отклонява от предварителните планове, може да бъде потенциален проблем. За да избегнат провали, те се постараха да сведат до минимум риска от неприятни срещи с членове на обществеността и с някои интервюиращи.