Рисковете пред новия кабинет

Три седмици и половина след изборите в България сценарият, който изглеждаше най-вероятен в края на миналата седмица, е Симеон II да бъде избран за премиер на коалиционно правителство, съставено от НДСВ и турската етническа партия ДПС.

Няколко са рисковите фактора, свързани с този сценарий. Първият от тях е, че Симеон много бързо ще загуби от своята популярност, включвайки се в реалните политически процеси, а това означава, че е възможно разочарованието от него да даде тласък за нови предсрочни избори. Добрите изборни резултати на НДСВ се дължат изцяло на личните качества на бившия цар, който обеща да намали корупцията, да повиши доходите на най-бедните и да промени икономиката "за 800 дни".

Досега Симеон съумяваше да остане над политическите боричкания, прихождайки в България рядко от своя дом в Испания, за да държи възторжени речи. Това му помагаше да поддържа популярността си сред народа, далеч преди изявлението през април за участие в парламентарните избори. Макар че опитите да бъде разрушена голямата му популярност засега остават безуспешни, директното участие на Симеон II в политиката ще го направи уязвим към цинизма и критиките на българските избиратели точно толкова, колкото и всички останали политици.

Една от очевидните причини за забавеното сформиране на кабинета е желанието на Симеон да лансира някой друг за министър-председател. Този политик по условие трябва да бъде опитен, популярен и, заради обещанията на НДСВ да бъде намалена корупцията, неопетнен от слухове за корупция. Ако Симеон II стане министър-председател, това ще е доказателство за липсата на подходящи и политически опитни кандидати в България. То ще бъде свързано и с един втори риск, а именно, че политически неопитното правителство на НДСВ ще трябва да балансира между осигуряването на приемственост и прилагането на своите амбициозни планове за реформи.

България премина успешно първия етап на своята стопанска трансформация - макроикономическа стабилизация, приватизация на голяма част от промишления сектор и банковата сфера, в която вече има сериозно чуждестранно присъствие. Сега страната трябва да поеме към втория етап на реформите, а те са много по-трудни за реализиране. Към тях се включват: земеделска реформа - силно чувствителен въпрос за страна, в която една четвърт от работната сила е заета по един или друг начин в аграрния сектор; развитие на инфраструктурата, което означава, че са необходими чуждестранни инвестиции или голям обем държавни разходи; енергийна реформа, за която има изявени немалко чужди и местни интереси; мерки за стимулиране на малкия бизнес.

Тези реформи изискват не само политическа воля на високо равнище, но и администрация и местна власт, готови да ги осъществяват. СДС, който загуби изборите, прекара последните четири години, а и голяма част от последните четири седмици, в назначаването на свои функционери във всички сфери на публичния живот - от местната власт до съдебната. Така СДС е във влиятелната позиция да провали всяко усилие на новите управляващи за провеждане на начертаните реформи.

Третият и най-сериозен риск за правителството на НДСВ е, че все още силната партия СДС, огорчена от изборната си загуба, може да бъде деструктивна опозиционна сила. В СДС текат процеси на разнобой между поддръжниците на бившия лидер и премиер Иван Костов и тези, които се обявяват за сътрудничество с царското движение. Отказ на СДС да се присъедини към управляващата коалиция ще означава, че лагерът на Костов е извоювал победа.

Следователно, твърде много от нещата сега зависят от позицията на СДС. Ако тя остане вярна на декларираната цел, че ще помага за присъединяването на България към ЕС и НАТО, във всички случаи нейното поведение ще бъде на конструктивна опозиция. Ако обаче е повече заинтересувана от властта, ще използва неопитността на НДСВ, за да компрометира управлението му, надявайки се да предизвика предсрочни парламентарни избори, чрез които да се завърне на кормилото на държавата.