Ройтерс: Съдбата на един биологичен вид и 2 милиарда долара са заложени на карта

Този месец Южна Африка ще реши дали да сложи край на забраната за купуване и продажба на рога от носорози - стъпка, която би могла да отблокира богатство от 2 милиарда долара и да определи съдбата на критично застрашен биологичен вид, предава агенция ройтерс.

Рогата от носорози са високо ценени в Азия поради употребата им в традиционни лекарства и силно нарастващото търсене означава повече бракониерство. Миналата година в Африка са убити 1305 животни от този вид, а това е рекорден брой. Купуването и продаването на рога от носорози е забранено в международен мащаб от 1977 година.

Противниците на тази забрана обаче твърдят, че след като рогът на носорога израства отново, ако е отрязан от живо животно, то надлежно следената легална търговия би помогнала за спасяване на носорозите, вместо да ги обрича на изчезване.

Залозите са големи. Правителството не разкрива размера на запасите си от рога на носорози - онези, които са иззети от контрабандисти, както и отрязани от животни, починали от естествена смърт, но Асоциацията на частните собственици на носорози е изчислила, че членовете ѝ имат около 6 тона, а държавата - близо 25 тона.

Роговете на носорози на улицата в Азия се продават за около 65 000 долара килограма, според неофициални оценки на природозащитници. Така че 30 тона биха донесли към 2 милиарда долара.

Поддръжниците на легализирането на търговията казват, че парите биха могли да се използват за опазване от южноафриканското правителство, чиито финанси са под засилващ се натиск, тъй като то е изправено пред възможно понижаване на рейтинга, а това може да вдигне рязко разходите му за кредитиране. Те твърдят също, че забраната просто не работи.
"Губим носорозите, губим войната. Трябва да променим тактиката си", коментира Джон Хюм, частен собственик на ранчо, който притежава 1293 носорога - 4,5 % от световната популация от около 28 000 в Африка и Азия.

"Не търсенето убива нашите носорози, а начинът, по който удовлетворяваме търсенето", допълва той в просторното си ранчо от 7000 хектара (17 000 акра), на 170 километра западно от Йоханесбург.

Носорози на групички се струпват под трънливите дървета край черните пътища на ранчото. Някои едри добичета тежат над два тона, заплашително присъствие, което щеше да бъде още по-застрашително, ако те все още имаха рога.

Хюм маха рогата на животните си, което ги прави по-малко привлекателни за бракониерите и увеличава запасите му, възлизащи в момента на пет тона. Рогата се режат, докато животното е под въздействието на успокоително, а процесът не е болезнен, тъй като материята е подобна на човешките нокти.

Частното отглеждане в ранчо на диви животни е законно в Южна Африка, където около 6200 носорога са в частни ръце, една трета от популацията в страната.

Рога от бракониерство и търговска дилема

Ако Южна Африка наистина реши да внесе предложение за вдигане на забраната, то тя ще се изправи пред твърда съпротива. Организациите за защита на животните твърдят, че законната търговия би могла да насърчи допълнително бракониерството от престъпни групи, опитващи се да перат "мръсни" рога на чисти пазари.

"Легализирането на търговията с рога от носорози би премахнало стигмата, свързвана с унищожаването на застрашен вид, би стимулирало и без това неутолимото търсене на рога и би подхранило допълнително бракониерството", коментира на сайта си Международният фонд за благоденствие на животните (IFAW).

Изследване от 2013 година, поръчано от фонда, заключава, че евентуална законна търговия би била изпълнена с несигурност и че незаконните търговци биха могли да реагират с понижаване на цените, за да запазят пазарния си дял.

Южноафриканският кабинет ще реши този месец дали да сложи на масата предложение за отмяна на забраната, когато Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) заседава в Йоханесбург през септември-октомври тази година.

Премахването на международната забрана ще изисква подкрепа от две трети от присъстващите страни.

Един от механизмите, който може да се използва, за да не стигат до пазара незаконни рога, е съдебната медицина. И за роговете от носорози, и за слоновата кост науката може да каже кога е убито животното, а в много случаи и къде.

"В Южна Африка правят добре, като разработват обширна база данни. Тя определя откъде е взет рогът", отбеляза в интервю по телефона Джон Сканлън, генерален секретар на конвенцията.

Сканлън заявява пред Ройтерс, че съдебната медицина може да поощри спекулантите, които се надяват да бракониерстват сега и след това да се отърват от роговете, ако глобалната забрана бъде вдигната.

Търговията с рогове от носорози в границите на Южна Африка е законна, след като в края на миналата година висш съд отмени мораториум, наложен през 2009 година. За такива сделки се изисква разрешително, но все още никой не е кандидатствал.

Мораториумът за кратко бе върнат, тъй като министерството на околната среда внесе иск срещу отменянето му, но през януари той бе отхвърлен.

"От 20 януари 2016 година заповедта на Висшия съд, отменяща вътрешния мораториум върху търговията с рога от носорози, отново е в сила", уточни Рупа Синг, говорителка на екоминстерството.

За Хюм, говорещия без задръжки бизнесмен, който прави пари от туризъм и хотелиерство, въпросът е ясен. "Фактът, че не можем да продаваме един възстановим и устойчив продукт е пълно безумие", категоричен е той.

По БТА