Ролята на Запада в световната хранителна криза

Действията говорят по-силно от думите. Тази поговорка обяснява защо опитът на руския президент Владимир Путин да представи своята брутална и безсмислена война в Украйна като благородна битка срещу Западния империалиъм си е чист фарс. Фарс, който трябва да се има предвид при отговора на западните лидери към кризите, които войната подхранва - включително хранителната криза, която е надвиснала над уязвимото население в Африка. 

Докато климатичните промени и пандемията подкопаваха продоволствената сигурност още преди руската инвазия в Украйна, ситуацията сега е доста по-тревожна, особено в страните от Африка, където населението е с ниски доходи и изхранването му зависи от вноса на суровини от Русия и Украйна. В световен мащаб цели 345 милиона души са изправени пред остра продоволствена несигурност, а други стотици милиони си лягат гладни всяка вечер. Както генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди миналия месец, на лице е истински риск броят на градуващите да нарасне значително тази година.   

Липсата на достъп до храни, изнасяни от Русия и Украйна, е само част от проблема. Наред с това торовете са жизненоважни за отглеждането на редица суровини като пшеница, царевица и ориз. И Русия, и Украйна са водещи производители на торове и доставчици на суровини за производството им. Руската война, заедно с ограничаването на достъпа до природен газ (ключов за производството на торове), допринасят за сериозен недостиг.

С рязкото покачване на цените доставките до голяма степен се насочиха към този, който предложи най-високата цена. Това доведе до срив на доставките в много африкански страни като Гана, която е съсед на производителя на торове Нигерия. Недостигът заплашва да редуцира стойността на производството на храни на континента (Африка - б.р.) с 11 млрд. долара през тази година.

Междувременно десетки държави въведоха ограничения или дори пълни забрани за износ както на храни, така и на торове.

Има и няколко добри новини: Мароканският фосфорен и торов гигант OCP Group стартира инициатива за повишаване на хранителната сигурност в Африка, което включва ангажимент за изграждане на нови мощности за местните и внедряването на иновации, а също така и обещание да насочи 20% от продукцията си към континента. Но трябва да се направи много повече, за да се предотврати катастрофална продоволствена криза.

Надигналият се оптимизъм от т.нар. Черноморска зърнена инициатива, осъществяваща се със съдействието на ООН, чиято основна цел е да върне украинското зърно и торове обратно на световния пазар, отдавна вече изчезна. Но миналия месец се опяви нова надежда. Това се случи по време на Срещата на върха, посветена на продоволствената сигурност в рамките на Общото събрание на ООН. Загърбвайки традиционния подход "един проблем, една криза", лидерите възприеха цялостен поглед върху настоящата криза, към която подходиха с чувство за спешност и акцент върху многостранността ѝ.

Уви, действията на Европа не бяха координирани. Само за няколко часа Франция стартира инициативата си "Спасете посевите" (заедно с Ливан, Европейската комисия, Африканския съюз и няколко многостранни институции), а Испания публикува декларацията си от срещата на върха на лидерите за глобалната продоволствена сигурност (заедно с ЕС, САЩ и Австралия).

Неотдавна Европейската комисия отпусна 600 млн. евро (582 млн. долара) от Европейския фонд за развитие за финансиране на незабавна хуманитарна хранителна помощ. Целта е да се подпомагане производството на храни и да стартират интервенции за повишаване на устойчивостта на хранителната система в най-уязвимите страни в Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Но и това е крайно недостатъчно, особено след като в Многогодишната финансова рамка за периода 2021-27 г. липсва достатъчна подкрепа за продоволствената сигурност и устойчивото селско стопанство.

През следващата година ЕС трябва да измени многогодишната финансова рамка. Съюзът трябва да се откаже от протекционизма в селското стопанство, който например попречи на ратифицирането на търговското споразумение между ЕС и най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка - Меркосур (в този случай, за да защити френските и австрийските интереси). Идеята, че Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъде разширена за Украйна, ако страната се присъедини към Съюза, вече разбуни духовете.

Политиката на ЕС спрямо Африка също трябва да бъде преосмислена. Африка, в която се намира над 65% от обработваемата земя в света, се нуждае от финансови и технологични инвестиции, както и от стимули в подкрепа на местното производство. Това включва, както отбеляза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел на тазгодишното Общо събрание на ООН, устойчиви проекти за производство на торове на континента.

В допълнение, ЕС трябва да ревизира и заветната си "Зелена сделка", преосмисляйки нейното финансиране, да отговори на оплакванията и да се фокусира към т.нар."сиви петна", като например рискът селскостопанските стандарти на ЕС да се превърнат в нетарифни бариери за африканския износ. В по-общ план, ЕС трябва да очертае ясен и убедителен курс, който да отчита спешността на продоволствената криза.

В противовес на твърденията на Кремъл, Западът не е виновен за настоящия недостиг на храна. Но има отговорност да помогне за справянето с него. Той не трябва да оставя развиващите се страни да се грижат сами за себе си, както до голяма степен стана по време на пандемията от Covid-19. Не на последно място, това се и налага, защото с падането на кредитния им рейтинг африкански правителства са изправени пред все по-високи разходи за заеми. 

Помощта за тези правителства не е само морално задължение. Точно както конфликтът (войната - б.р) е най-голямата причина за глада, така и продоволствената несигурност е основна причина за социални вълнения и конфликти. А изменението на климата и бързото нарастване на населението - нека не забравяме, че до 2050 г. светът ще трябва да изхранва 9.1 милиарда души - вече оказват все по-голям натиск върху хранителните системи. Така че кризите, които тези тенденции подхранват, ще засегнат всички.

Copyright: Project Syndicate, 2022.