Ромите: обединявани в образованието, но изолирани от предразсъдъци

Мащабни проекти за десегрегация в училищата превръщат ромите в Северозападна България в по-равностоен участник в пазара на труда. Шансът за образование, обаче, се оказва само малка крачка в преодоляването на стената от предубеждения между тях и останалите етноси.

Почти пет-годишните усилия на различни неправителствени организации да премахнат училищата, функциониращи на етнически принцип, вече дават първите резултати. 80% от ромските деца в района на Видин, Монтана и Лом през тази година получават образованието си заедно с българските.

Смесица от инертност, порочни социални практики и предубеждение, обаче, пречи да се подобри съжителството между българи и роми и оставя съперничеството да доминира над техните отношения.

Българските роми са 370 000 според последното преброяване през 2001 г., и 900 000 - според данни на ООН. Те са общо взето равномерно разпръснати по територията на страната, и в района на Северозападна България са над 30 000.

Ромите се заселват в България на няколко вълни между 13 и 19 век, и често в историята са подлагани на геноцид, за последен път - по време на инициирания от социалистите Възродителен процес.

Те са сред най-потърпевшите от постсоциалистическите реформи, довели до остра икономическа криза в България. През 1998 г., например, 80% до 90% от тях са безработни според официалните данни, докато за българите този процент е 16. Според данни на Световната банка от 1999 г. 32% от българите живеят изключително бедно, но това важи за 84% от ромите.

Според анализатори двете основни причини за тази драстична разлика са дискриминацията на работното място и ниското ниво на образованието.

Съвременната сегрегация на ромската общност започва през 1960-те години, когато комунистическата власт създава Основни училища със засилено трудово обучение. Изграждани само в селища и квартали с компактно ромско население, тези учебни заведения предлагат повече часове по трудово обучение за сметка на общото образование.

С това съществуващото по времето на социализма задължение семействата да образоват децата си единствено в районните основни училища обрича ромите на обучение в обработване на метали, дърво, текстил или готварство, и ги лишава от шансове да учат в общообразователни гимназии и университети.

След края на социализма задължителното райониране отпада, но училищата се запазват и комбинация от инерция и икономически проблеми карат повечето ромски семейства да продължат да дават децата си в трудовите училища.

Бездействието на държавата продължава повече от десетилетие и според много анализатори тя започва да се активизира едва през 2004 г., под политическия натиск на ЕС. Досега вместо нея на сегрегацията противодействат единствено неправителствени организации, които постепенно образуват мрежа и в момента покриват седем области в България.

Техният най-стар проект е в Северозападна България. За десет години те успяват да сведат трудовите училища в района от девет на три - по едно в Монтана, Берковица и Лом. В тях в момента учат само 20% от децата на ромите в района, всички останали са в общи училища и класове с българските деца.

Друго свидетелство за успеха на неправителствените организации е забележителното увеличаване на студентите от ромски произход. Ако преди 10 години в Лом не е имало нито един такъв, сега според председателя на фондация "Рома" Николай Кирилов те са най-малко 50.

Подобна е ситуацията в Монтана, където според данни на фондация "Шам" преди 10 години студентите роми са били няколко, сега те са 53. "Един е в Канада, един - в САЩ, двама са в централно-европейския университет в Будапеща", казва Петър Борисов, председател на организацията.

Статистиката на неправителствените организации, в това число на най-отдавна работещата в района "Дром", сочи значително увеличаване на броя на ромските деца, посещаващи училище.

В Лом, например, през 1996 г. от 100 записали се са завършвали едва десет, като останалите постепенно са се отказвали да посещават училище. Сега 80 от всеки сто завършват образованието си.

Това дава надежда, че цифрите, цитирани в американския Доклад за човешките права от 2003 г., а именно - че по-малко от 8% от ромските деца завършват средно образование, и по-малко от 1% - висше, ще започнат да се променят.

Покрай програмите за десегрегация в училищата, неправителствените организации успяха да прокарат и имиджови проекти, които направиха впечатление на българите и като че започнаха да събуждат у тях повече симпатия към ромския етнос.

Стената от предубеждения между роми и българи, обаче, продължава да създава напрежение и сочи, че общото образование е само първа стъпка към същинско интегриране.

От една страна много от ромските семейства продължават да възприемат усилията на неправителствените организации, и особено на държавата, с подозрение. Някои от тях отказват да пращат децата си в общите училища, оспорвайки смисъла на промяната. Често те се съпротивляват и на закриването на трудовите училища, твърдейки, че това лишава децата им от образование.

"По силата на това, че много дълго  време  са били изолирани, ромите са склонни да приемат всичко, което идва от държавата като външно, чуждо и враждебно, - казва антропологът Харалан Александров от агенция "Динамик консулт" в София. Той смята, че ромите често възприемат държавата като враг, дори когато тя раздава помощи.

Предразсъдъците са особено видими сред по-големите деца в десегрегираните училища, които често открито недоволстват  от съжителството си с другия етнос.

"Българите не само че не са по-умни, но са и по-мързеливи, освен това имат всичко наготово", смята М.Н., ученичка от ромски произход във Видин.

Но и нейния етнос твърде често е зле приеман от етническите българи. "Ромите стават по всяко време и прекъсват урока, освен това крадат закуските на българчетата", протестира Ива Любомирова, ученичка в Пето СОУ - Монтана.

Много от родителите също се отнасят с малко разбиране към проблемите на по-бедния етнос. "Колкото по-учен, толкова повече лъже", обобщава за ромите Ц. Георгиев, работник от Монтана.

По-тревожното е, че подобно мнение понякога изразяват и социалните работници, учителите и полицаите, от които се очаква да балансират и омекотяват междуетническото напрежение.

"Децата им ще ходят на училище, докато там им дават кифли", саркастично коментира служител на реда една от новите разпоредби, според които социално слабите деца получават безплатна закуска в училище.

“Толерантността е качество, което се възпитава трудно в междуетническите взаимоотношения", твърди психоложката Надя Тодорова от Монтана. Според нея ромите трябва сами да говорят за проблемите си, вместо българите да ги представят от тяхно име.

"Трябва да се поставим и на мястото на тези деца, които  говорят един език у дома, друг в училище,  това са две различни ситеми  от нравствени ценности”, - обяснява тя. 

“Нещата ще се оправят” , казва Тано Т., ромски студент. Според него достъпът до образование и до добра работа ще се изравни, защото България ще бъде притисната от Европейския съюз да направи това. "Ромите вече не са така безгласни, както преди", добавя той.  

*Камелия Александрова е журналист в радиоцентър "Канал М" в Монтана. Балканската мрежа за разследващи репортажи в България - локализиран проект на Института за военни и мирновременни репортажи в Лондон.