"Росатом" убеди Сърбия да прояви интерес към АЕЦ "Белене"

"Росатом" убеди Сърбия да прояви интерес към АЕЦ "Белене"

Сърбия има голям интерес да участва в руско-българския проект за строителство на АЕЦ "Белене", съобщи в сряда министърът на инфраструктурата и енергетиката на страната Милутин Мърконич. Изявлението дойде след посещение в Белград на делегация на руската държавна корпорация "Росатом" изпълнител на ядрения проект, ръководена от зам.-генералния ѝ директор Кирил Комаров. Това съобщи руската агенция ИТАР-ТАСС, която по-рано през деня информира за визитата на Комаров за обсъждане на сътрудничеството със Сърбия и в частност участието ѝ в проекта за АЕЦ "Белене".

Какъв точно е сръбският интерес към включване в изграждането на АЕЦ "Белене" обаче не бе уточнено. Мърконич е изтъкнал само, че въпреки действащия до 2015 г. мораториум за строителство на ядрени обекти в Сърбия страната разполага с достатъчен брой висококвалифицирани специалисти в тази област, чийто опит може да бъде полезен при строителството на АЕЦ "Белене", предаде БТА.

Визитата на Комаров в Белград се провежда само ден преди изтичането на дадените от премиера Бойко Борисов на 12 януари три седмици срок за решаването на съдбата на АЕЦ "Белене". Тогава министър-председателят заяви, че решението ще бъде взето според оценката за ефективността, цената и сигурността на ядрения проект. Този анализ се прави от британската банка HSBC, която консултира бъдещето на АЕЦ "Белене" и по неофициална информация вече е предоставен в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

В края на март 2012 г. изтича и поредното удължаване на срока за постигане на споразумение между "Националната електрическа компания" (НЕК) и "Атомстройекспорт" (АСЕ), която е собственост на "Росатом", за крайната цена и сроковете за изграждане на новата ядрена мощност, което обаче евентуално ще стане на база анализа на HSBC.

С наближаването на дадения от Борисов срок, а и на края на март, отново започна спрягането на различни компании като потенциални инвеститори в АЕЦ "Белене".

В края на ноември 2010 г. НЕК, АСЕ и две чужди компании подписаха меморандум за структурата на проектната компания, която трябва да инвестира в атомната централа и след това да я експлоатира. Според документа НЕК ще има 51 процента, 1 процент се запазва за френската "Алтран", 1 процент с опция за увеличаване до 25 на сто получи финландската "Фортум", а останалите трябва да вземе "Росатом". Според появили се неофициални информации "Фортум" ще потвърди намерението си да вземе 25 на сто, но в същото време в сряда компанията обяви влошени финансови резултати за 2011 г. и не е ясно това как ще се отрази на инвестиционните ѝ намерения.

Сърбия отдавна се спряга като възможен участник в проекта, заради нуждата ѝ да внася електроенергия, а АЕЦ "Белене" от своя страна се нуждае от дългосрочно гарантирано изкупуване на произвежданата електроенергия, за да е рентабилна.

Още през ноември 2010 г. Бойко Борисов изпрати официални покани до Сърбия и Хърватия, а после и до Македония да получат по "1, 1.5 до 2 процента" от АЕЦ “Белене“. Офертата му бе за включване срещу дългосрочно изкупуване на ток от централата. Хърватия, която ще е следващият нов член на ЕС, отказа. Сърбия, която е бе "калесвана" за проекта месеци преди това, потвърди, че приема, но настоя за по-голям дял, въпреки неяснотата как ще го финансира.

По-късно обаче министърът на околната среда и градоустройството на Сърбия Оливер Дулич коментира, че участието на Сърбия в изграждането на "АЕЦ "Белене" в онзи момент не е реално. Тогава той заяви, че Сърбия не трябва да мисли за изграждане на атомни централи, докато не използва всички ресурси на възобновяемите източници на енергия.

По сегашна информация на ИТАР-ТАСС Сърбия била готова да придобие до 10 на сто от АЕЦ "Белене".

Още по темата
Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?