Рухването на финансовите пазари стопи 5.2 млрд. лв. на домакинствата

Силният спад на цените на акциите на Българската фондова борса, обезценяването на дяловете в колективните инвестиционни схеми, в пенсионните фондове и застрахователните компании, ръстът на лихвите по кредитите, спадът в пазара на недвижими имоти стопи чувствително финансовите активи на българските домакинства и ги изправя пред ситуацията да бъдат предпазливи в решенията по какъв начин да боравят със средствата си, за да минимизират загубите в условията на финансовата и икономическата криза, чиито прояви се усещат чувствително у нас.

Анализ на икономическите експерти на най-голямата българска банка "Уникредит Булбанк" предупреждава, че ще мине доста време, докато доверието във финансовите пазари се възвърне.

В същото време банкери смятат, че банковата система трябва да остане под удвоеното внимание на правителството и на БНБ.

Рухването на капиталовия пазар

Според анализа на "Уникредит Булбанк", огласен в петък, сриващите се капиталови пазари у нас и по света са стопили 5.2 млрд. лв. от финансовите активи на българските домакинства през 2008 г. до началото на третото тримесечие.

Борсовият индекс SOFIX спадна с около 75% към края на септември спрямо пика му през октомври 2007 г., което сви значително активите на домакинствата с инвестиции на борсата.

Стойността на търгуваните публично акции, собственост на физически лица, намаля с 62% на годишна база в края на третото тримесечие на 2008 г., като ситуацията се влоши още през октомври и ноември, сочи още анализът. По подобен начин, макар и с по-малка тежест, инвестициите на домакинствата в колективни инвестиционни схеми намаляха до 448 млн. лв. от 991 млн. лв. в края на 2007 г.

Краят на 2008 г. - повратна точка в икономическото "благополучие"

Последното тримесечие на 2008 г. е повратната точка, в която икономиката започна да забавя ръста си, кредитирането се успокои и потребителското доверие в унисон със световните тенденции потъна и у нас, продължава анализът. След години на стабилен ръст в натрупването на нетно финансово богатство, 2008 г. постави началото на влошаване във финансовата позиция на българските семейства. Натискът върху домакинствата ще продължи и през тази година, са очакванията на експертите от "УниКредит Булбанк".

Според тях през последните години домакинствата в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са били облагодетелствани най-много от бързия икономически ръст, свързан със стабилен растеж на доходите, водещ до увеличаване на богатството на хората и по-лесен достъп до кредити. Икономическата криза затегна условията за отпускане на кредити, което пък удари върху потреблението на домакинствата.

Поевтиняването на ценните книжа доведе до масирани тегления от взаимните фондове и прехвърляне на парите към банкови депозити. Най-видими са спадовете в капиталовите пазари в България, Румъния, Хърватия и Русия, сочи изследването.

Забавен ръст на доходите и секване на "емигрантските" пари

Експертите на банката очакват реалният ръст на възнагражденията да е минимален в България през тази година, а в другите страни от региона дори да има спад.

Трансферите на изработени в чужбина пари са отбелязали нетипичен спад през ноември 2008 г. Приходите от наши емигранти и временни работници зад граница са били до неотдавна около 2 милиарда евро годишно, но само между октомври и ноември са спаднали с 50 млн. евро спрямо предните месеци.

Спадащото търсене и задълбочаващата се финансова криза може да доведат до силното забавяне на ръста в пазара на недвижими имоти в ЦИЕ. В България предлагането на новопостроени жилища продължава да нараства със значителни темпове, докато ръстът на сделките с недвижими имоти се изпари през последното тримесечие на 2008 г. Цените вече спадат, сочи изследването.

Съотношението пасиви/активи на домакинствата в България ще остане в рамките 60 към 40 докъм края на 2010 г., в сравнение с 47 към 53 средно за ЦИЕ.

В крайна сметка нетното финансово богатство ще се стабилизира около 19-20% от БВП, което е под равнищата преди кризата, обобщават от "Уникредит Булбанк".

"Безумният" ръст на лихвите по банковите депозити

В същото време бившият финансов министър Стоян Александров предупреди за опасността прекомерният ръст на лихвите по депозитите и кредитите да създаде сериозни проблеми не само във финансовата система, но и в икономиката като цяло.

Той поиска правителството и БНБ да се намесят, за да бъдат намалени лихвите по депозитите и кредитите. Това било необходимо, защото в момента се наблюдавало "безумие" при лихвите.

В условията на криза трябва да свием лихвите, за да не убием бизнеса, защото никой сектор на икономиката не може да издържи на кредит при 14% лихва, каза той.

Според Стоян Александров лихвите по депозитите сега трябва да бъдат 5-6%, а по кредитите - 8-10 процента.

Ако държавата поема гаранции по влоговете за милиарди левове, защо насреща да не иска нещо от банките, попита той и уточни, че това е трябвало да стане още когато е било обсъждано повишаване на прага за гарантиране на влоговете.

Ако банките, например, бяха поели ангажимент, че няма повишават лихвите, кризата нямаше да се задълбочи толкова, смята финансистът. Според него при утежнените условия на много домакинства ще е трудно дори когато вноската по теглен вече кредит се повиши с 20 лева месечно.

Бившият финансов министър видя основания за притеснение сред потребителите на банкови продукти. "До вчера никой не се притесняваше, когато растяха цените на имотите и стигнахме до две-три хиляди евро на квадратен метър. Същото беше преди години в Япония, в САЩ, и видяхме какво се случи. Ние в момента правим точно такъв балон, като надуваме лихвите по депозитите", каза той.

Според него днешната агресивна политика на банките за привличане на депозити създава още повече страхове у хората. Всеки човек разбира, че щом някоя банка дава по-висока цена от нормалното, вероятно има някакви проблеми, коментира Александров.

Страх и несигурност в цялата политическа картина

Според икономиста Георги Ангелов няма основания да се говори за "балон" в депозитите. Привлечените депозити с висок лихвен процент засега са малка част от депозитната маса.

Той обясни нарастването на депозитната "експанзия" със секването на евтин външен ресурс към нашите банки, който идваше от чужди банки "майки". След избухването на финансовата криза евтиният ресурс им бе отнет и те се обърнаха към нетните вложители във вътрешния пазар, надпреварвайки се помежду си за привличането им. При условие, че депозитите са гарантирани от държавата, някои от банките стават агресивни в търсенето на клиенти, както бе преди при привличането на кредитополучатели, каза той.

Банки с по-големи ликвидни проблеми се опитват да привлекат ресурс, като предлагат по-високи лихви. Разумът на българите след толкова години на негативен опит би трябвало да им казва да не отиват там, където им предлагат прекалено хубави неща, каза бившият подуправител на БНБ и шеф на валутния борд Мартин Заимов и напомни, че у нас има добри и не толкова добри банки.

Ако има несигурност и страх сред хората, това не е от банките, а от цялостната политическа картина в страната, която не може да се нарече добра, смята Заимов.