Рулетката на кметските избори се завъртя

С идеята за издигане на Бойко Борисов като кандидат-кмет на София, неформално бе даден старт на надпреварата за местните избори догодина.

На пръв поглед предложението на депутатите от НДСВ Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски не е толкова изненадващо. Високият рейтинг на ген. Борисов го вкарва автоматично във всички политически сметки - и на управляващите, и на опозицията. Освен това името на Бойко Борисов беше спрягано за най-разнообразни постове - министър, вицепремиер, държавен секретар, премиер, президент. На този фон предложението да стане кмет дори звучи малко като понижение.

Това обаче не е единственият проблем. Ако има нещо изненадващо, то е, че инициативата не идва от царя или от политическото ръководство на партията, а от двама депутати, които са смятани за близки по-скоро на коалиционния партньор Ахмед Доган.

Доган беше човекът, който се застъпи пред Симеон за Емил Кошлуков покрай броженията в царската група след махането на Стоян Ганев. Ето защо едва ли някой би предположил, че ако премиерът има да съобщи нещо, ще го направи именно чрез Кошлуков.

Освен това депутатът решава да сподели идеята си първо пред медиите, а не пред своите колеги и правителството, които са събрани на работна среща в Хисаря, именно за да обсъждат своите си управленски намерения.

Така новината заживява свой живот, повлича изявления и коментари на политици, политолози, социолози и медии. Хората разбират, че техният любим генерал вече влиза в по-голяма политическа игра и съвсем естествено започват да следят интригата. В определен момент самият Симеон Сакскобургготски може би ще трябва да се съобрази с масовите настроения и очаквания, създадени по сценарий, на който самият той не е автор.

Със сигурност царят има някакви планове за местните избори, но и едва ли само за тях. Бойко Борисов наистина може да е най-ценният капитал на НДСВ, но той все пак е

личен капитал на Симеон.

Бившият бодигард се озова на поста главен секретар на МВР именно по силата на царската воля, въпреки съпротивата на голяма част от депутатите и на вътрешния министър Петканов.

Ако Бойко Борисов бъде изваден от МВР, ще настъпи огромно облекчение за Георги Петканов и обкръжението му, което оряза правомощията на главния секретар с промените в Закона за МВР. Министърът обеща да подкрепи Бойко Борисов в искането му да стане несменяем държавен секретар на МВР може би с ясното съзнание, че тая работа ще се отложи или няма да мине в парламента.

Ако НДСВ реши да разглежда сериозно кандидатурата на Борисов за кмет на София, това автоматично ще лиши генерала от възможността да стане държавен секретар. Или за поста ще бъде предложен друг.

Това без съмнение ще зарадва мнозина и извън МВР - определени хора в бизнес - групировки и лобита в НДСВ и ДПС биха били по-спокойни, ако станалият вече фаворит и на западни посланици, и на американските специални служби Бойко Борисов е извън МВР.

Идеята на Кошлуков да предложи Бойко Борисов за кмет на София изглежда непремерен ход и от гледна точка на

"специалните отношения" между Симеон и Стефан Софиянски.

Премиерът знае, че може да разчита на Софиянски като кмет на София и че подкрепата на неговата кандидатура няма да е смущаваща за НДСВ. Защото столичният кмет вече е доказал, че за него най-важното е да пази отношенията си със Симеон и да не скача против правителството и НДСВ. Софиянски напусна СДС дни преди критичните за синята партия президентски избори и изтъкна като причина нежеланието на СДС да се коалира с царя.

От гледна точка на Симеон е безсмислено да жертва една имиджова фигура - тази на Софиянски, за да я замести с Бойко Борисов. Защото по всяка елементарна логика е по-добре да си запазиш позициите в ключов ресор като вътрешното министерство и към него да добавиш още една позиция, която сама ти се предлага - кметското място в София, представлявано от Софиянски.

Съвсем отделен е въпросът дали победата на Софиянски в столицата е толкова сигурна, колкото я представят социолозите. Не бива да се забравя, че Петър Стоянов загуби президентските избори въпреки най-високия си рейтинг сред останалите кандидати.

За надпреварата в София е много важно и това

кой ще е кандидатът на СДС.

Сините все още нямат решение по въпроса, на този етап само връщат топките на бившите си съпартийци като Софиянски, Бонев и Бакърджиев, които през седмица ги атакуват с искания за "обединение на дясното пространство".

Ако се съди по това, че лидерът на СДС Надежда Михайлова сподели част от отпуската си с ген. Борисов, а не със Софиянски, би изглеждало по-логично сините да предпочетат генерала пред бившия си съпартиец.

Подкрепата за бодигарда на Тодор Живков обаче би била равнозначна на тотален идеен крах за антикомунистическа сила като СДС. Освен това сините твърдят, че са единствената опозиция в парламента. Ако се подредят зад кандидата на управляващите, автоматично ще размият границите между своята партия и НДСВ, което ще налее вода в мелницата на социалистите.

Електоратът на СДС, разбира се, ще има проблеми и със Стефан Софиянски. В очите на мнозина неговото поведение се оценява като конформистко и предателско, след начина, по който изостави и сините, и Петър Стоянов през есента на миналата година. Могат ли например СДС да направят компромис и да застанат зад столичния кмет, като знаят, че ако царят реши, той ще се откаже от надпреварата в полза на Бойко Борисов, например.

Все пак най-важната сметка за СДС оттук нататък е как да спечели кметските избори в София и в още няколко важни градове. В случай на загуба СДС трудно ще възстанови позициите си на национална партия. Вероятно поради тази причина се пусна мълвата, че СДС може да издигне за София най-рейтинговия си играч - лидера Надежда Михайлова.

В т.нар. дясно пространство все още има много неизвестни и стратегията на всеки от значимите играчи - СДС, НДСВ и Софиянски, ще е да изчакват до последно ходовете на другия.

Всичко това до голяма степен

облекчава задачата на БСП,

които в момента бележат възход и имат поддръжката на президента. Червените смятат да играят в София с фигура, подобна на лидера им Сергей Станишев. Арх. Андрей Тодоров е съвършено ново за публиката лице, ползващ се с имиджа на непартиен професионалист, едновременно с това много силно "подплатен" в червено по линия на произхода си. Андрей Тодоров е син на една от най-близките фигури от обкръжението на Тодор Живков - Станко Тодоров.

Напрежение в червения лагер може да предизвика сблъсъкът между поддръжниците на Тодоров и настоящия председател на БСП - София Румен Овчаров, който беше лишен от председателския пост в партията, след като предишният лидер Георги Първанов посочи за наследник Сергей Станишев.

Така или иначе, рулетката за кметските избори вече се завъртя и предвещава зрелищни политически битки за публиката.