Румъния предлага на България общи действия пред ЕС за 2007 година

Румънският премиер Адриан Нъстасе днес изненадващо повдигна въпроса за румънското малцинство в България. Без темата да е обсъждана от българската и румънската делегации, на съвместния си брифинг на "Дондуков"1 с премиера Сакскобургготски, Нъстасе заговори за румънското малцинство в България.

В моята делегация е включен представител на българското малцинство в румънския парламент, надяваме се така да е и у вас, каза пред медиите Нъстасе. Считаме, че на парламентарно ниво и по отношение на общественото развитие, трябва да има подкрепа на българското и румънското малцинство, допълни премиерът.

В експозето си той подчерта, че е от важно значение отличното ниво на политическо сътрудничество между Букурещ и София да се прехвърли в областта на икономиката и на подкрепата за българското и румънското малцинства в двете страни.

На уточняващи въпроси по-късно той заяви, че Букурещ не обсъжда въпросът за малцинствата по специален начин, а само когато има нужда да се помогне, независимо дали става въпрос за финансова или логистична подкрепа.

По-късно правителственият говорител Димитър Цонев категорично отрече въпросът за малцинствата въобще да е бил поставян на разговорите между двете делегации.

По данни от последното преброяване, 10 566 души в България са се самоопределили като принадлежащи към влашката етническа група и само 1088 - към румънската етническа група, съобщи секретарят на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към МС Михаил Иванов. Помолен да коментира думите на румънския премиер, Иванов каза:"Това е виждане на г-н Нъстасе и ние трябва да се отнесем с пълно уважение към него". Според международните документи съществуването на едно етническа, религиозно или езиково малцинство не зависи от решението на дадена държава, а се установява на основата на обективни критерии. Това е въпрос на факт, на това как се самоопределят дадена група хора, а не на признаване, заяви Михаил Иванов. Погледнато по този начин, в България има представители и на влашкото, и на румънското етническо малцинство, които се чувстват свързани с Румъния и тя ги подкрепя, каза още секретарят на съвета.

Румънският премиер предложи още днес България и Румъния да представят пред Европейския съюз общи аргументи за определяне на 2007 г. като крайна дата за присъединяването на двете страни. Нъстасе и българският министър -председател Симеон Сакскобургготски заявиха, че преговорите на двете страни за присъединяването към ЕС ще се водят успоредно, но съобразно различните проблеми и приоритети на всяка от двете държави.

"Ние сме във втората вълна. България и Румъния ще преговарят по отделно, но е естествено, след като се намираме в една и съща група, много от темите да се третират по еднакъв начин. По този начин ние ще защитим едни и същи интереси в една и съща посока", заяви Сакскобургготски.

Румънският министър-председател изтъкна, че е в интерес и на двете страни да проследят развитието на процеса на присъединяване след приемането на първата вълна страни-кандидатки, за да не би "заради вътрешно напрежение в ЕС този процес да се забави". Българският премиер пък посочи, че вчера на срещата на ЕС и страните -кандидатки в Копенхаген България и Румъния са демонстрирали добро сътрудничество.

Румънският премиер посочи доброто сътрудничество между София и Букурещ по пътя на членството в НАТО.