Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Румънският "Голдън Гейт над Дунава" се открива в края на юни

14 коментара
Румънският "Голдън Гейт над Дунава" се открива в края на юни

Румънският вицепремиер и министър на транспорта Сорин Гриндяну съобщи тази седмица, че в края на юни официално ще бъде открит висящият мост над река Дунав при град Браила - един от най-мащабните инфраструктурни проекти в страната през последните три десетилетия.

Мостът трябва да свърже град Браила с намиращия се на отсрещния бряг град Мачин в окръг Тулча и по този начин да подобри транспортната свързаност между зоната на Галац-Браила и черноморските окръзи Тулча и Констанца. Местните медии определиха съобщението на министъра като "дългоочаквана новина".

Това ще бъде последният мост над река Дунав преди вливането ѝ в Черно море и четвъртият мост в румънския участък на реката. Съоръжението ще бъде най-големият висящ мост в Румъния и третият по големина в Европа, отбелязва в. "Евениментул зилей". Изданието също така определя висящия мост при Браила като "най-високата конструкция в Румъния" и "най-скъпия инфраструктурен проект, осъществен през последните 30 години".

Транспортният министър Сорин Гриндяну заяви в петък, че мостът ще бъде отворен за движение, поне частично, на "27 юни, плюс-минус няколко дни", след като първоначално планираното му откриване през 2022 г. не се случи, пише сайтът Хотнюз. 

Гриндяну посочи, че наскоро е имал разговор с италианския изпълнител на проекта - компанията УиБилд (бившата Асталди), която е поела твърд ангажимент да открие моста за движение през това лято. А за да окаже допълнителен натиск за спазване на обещания срок, румънският министър заяви, че ще изпрати покана на италианския си колега да присъства на събитието. 

Мостът е част от експресния път Бузъу-Браила-Тулча-Констанца, планиран да бъде изграден в периода 2020-2030 г. и целящ да свърже северната част на областта Мунтения и южната част на областта Молдова със северната част на Добруджа, където се намира Делтата на Дунав. 

Идеята за такъв мост се заражда още през 1980-те години, когато са анализирани три възможни местоположения, а през 1996 г. е направено предварително проучване за осъществимост на базата на идеите, представени едно десетилетие по-рано. През 2001-2003 г. е извършено проучване за осъществимост на проект за "Строеж на висящ мост над Дунав в района на Браила", а в периода 2015-2016 г. проучването е актуализирано. През 2017 г. е обявен търг, за който са подадени две оферти.

"Румънското чудо - мостът над Дунав при Браила, ще бъде открит през юни", пише агенция Медиафакс по повод съобщението на Гриндяну. Същевременно министърът уточни, че свързващите пътища, които водят към моста, ще бъдат готови само "частично" до лятото. 

За строежа са нужни около 81 000 километра стоманено въже, достатъчни да се обиколи два пъти Земята, уточнява Националната компания за администрация на пътната инфраструктура. Образуваните по този начин два основни кабела ще имат общо тегло над 6700 тона.

Стойността на договора е 2.375 милиарда леи (около 500 милиона евро) с ДДС. За целта са отпуснати безвъзмездни средства на стойност около 363 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие, които да бъдат използвани както за строежа на моста, така и и на 23-те километра свързващи пътища, посочва Аджерпрес.

Дължината на висящия мост е над 1.974 километра, а височината на пилоните - близо 200 метра. Съоръжението, свързващо окръзите Браила и Тулча, ще има обща ширина от 31.70 метра, която ще включва четири ленти за движение на автомобилите и две ленти за движение на пешеходци и велосипедисти от двете страни. 

Търгът за изграждането на моста беше спечелен през 2017 г. от съдружие между италианската компания Асталди (Astaldi, купена по-късно от WeBuild) и японската Ай Ейч Ай Инфрастръкчър Системс (IHI Infrastructure Systems). Договорът беше подписан на 19 януари 2018 г., а строителните работи започнаха през пролетта на 2019 г. Срокът за завършване на строителните дейности съгласно договора трябваше да бъде до декември 2021 г., напомня Хотнюз.

Строежът на мащабното съоръжение обаче не вървеше гладко - след серия от спорове и закъснения и след взаимни обвинения в несериозност между представители на държавата и на фирмата-строител, се стигна и до няколко съдебни дела. Сайтът ОбсерваторНюз съобщава, че през октомври 2020 г. са били в ход общо 12 съдебни дела, заведени както от държавата, така и от строителя, а вече изтеклите срокове за завършване на строежа са удължени с още три години. 

"Всеки път, когато съм идвал аз или е идвал премиерът или някой друг, ни се казваше, че в края на годината мостът ще бъде пуснат в експлоатация. След това действията бяха други", заяви миналата година министърът на транспорта Сорин Гриндяну при една от поредните си инспекции на строежа. 

Заради неспазените срокове Асоциацията Про Инфраструктура, най-важната асоциация за наблюдение на транспортните проекти, определи в края на миналата година моста при Браила като "провала на годината" що се отнася до големите инфраструктурни проекти на Румъния, съобщава изданието Еконмедия. 

Все пак работата по моста продължи да напредва и в средата на март тази година Националната компания за администрация на пътната инфраструктура, която е възложител на проекта, съобщи, че строежът на моста е завършен на 93 процента, а на свързващите пътища - на 60 процента. 

В края на март започнаха дейностите по полагане на асфалтовата настилка, като в момента пътните платна са асфалтирани и в двете посоки на движение. Предстоят тестовете за устойчивост и финализиране на всички детайли на моста. Паралелно строителят работи и по изграждането на свързващите пътища, които са необходими за функционирането му. Ако пътищата за достъп не са готови, завършеният мост над Дунав би останал за известно време само "един музей на открито", коментира Хотнюз.

Румънските медии често наричат висящия мост при Браила "Голдън Гейт на Румъния" или "Голдън Гейт над Дунава". Дължината на моста е 1974 метра, от които 1120 метра е централният отвор, плюс два странични отвора от 489 метра на брега към Браила и 364 метра към брега на Тулча. За сравнение, известният мост "Голдън Гейт" в Сан Франциско е дълъг 1970 метра, а централният му отвор е 1280 метра, отбелязват местните издания. 

Двете кули на моста при Браила достигат височина 192 метра и са най-високите съоръжения в Румъния, като се изключат комините и антените. "В момента на финализирането ще бъде третият по големина мост в Европа от гледна точка на централния отвор и дължината", посочва Националната компания за администрация на пътната инфраструктура. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

14 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Milanova Magda
    #14

    Браво на румънците! А, ние строим само това от което може безнаказано да се краде.

  2. Калико Джо
    #13
    Отговор на коментар #10

    Да търсиш нещо в Гугъл на български, значи да стигнеш главно до неофициални сайтове със съмнителна достоверност. Прочети за Northern Dobruja в Уикипедия - там има и препратки до съответните источници. За населението на Отоманската империя търси това - OTTOMAN POPULATION, 1830-1914: Demographic and Social Characteristics, By KEMAL H. KARPAT. В Северна Добруджа не е имало почти никакво население когато са дошли турците, а и това е 14 век, не се определят държавни граници по етнология от преди 5 века, а и последната държава там е някакво деспотство, откъснало се вече от Царство България.

  3. anton nikolov
    #12

    А у нас дори архаичният Дунав мост не могат да ремонтират като хората.

  4. Srandev
    #11

    Терминът "иго" (робство) за първи път е бил употребен от Паисий Хилендарски в неговия фундаментален труд, като този термин може би е бил подходящ за архаичната му историография с цел онагледяване на положението по българските земи. Отказвам да споря с когото и да е било, защото този термин е меко казано неточен. Робът по определение е вещ, той не притежава нищо, включително дом и семейство. Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията бил ли е роб с неговите 500 наемни работници!? Покойният проф. Божидар Димитров, Царство му Небесно, например, употребяваше термина "катастрофа", гогато описваше влиянието на османското владичество...

  5. Mz/X
    #10
    Отговор на коментар #8

    Напиши в Гугъл - Румънско иго в Южна Добруджа - и ще видиш много сайтове за румънския геноцид над българите. В Северна Добруджа не е имало румънци когато са дошли турците.

  6. Александър Борисов
    #9

    Защото си нямат Бойко Борисов ,чрез който, Русия да ги държи за гушата!

  7. Калико Джо
    #8
    Отговор на коментар #2

    Единият клон на рода ми е от Добруджа, така че съм се интересувал от историята. Първо Северна Добруджа е дадена на Румъния специално като компенсация за да не и се даде Бесарабия, която руснаците взимат за себе си. Друго - през 19 век османските власти правят преброявания и резултатите са известни. През 1878 в Северна Добруджа има мнозинство от турци и татари и само 13% са българи. Две години по-късно населението намалява наполовина заради изселването към Турция на
    по-голямата част от турците и

  8. Kruger
    #7

    Ама румънските бойкоборисовци са в затвора. А не в Парламента им. Затова Румъния става истинска европейска страна, а БГ изостава все повече.

  9. .text
    #6

    Е, ние такова нещо не можем да направим, щото Пеевски и Буцко могат само да асфалтират и то - тънко. Хартисалият асфалт им се лепи по шкембетата.

  10. efir2
    #5

    Ние тук асфалт не ядем.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.