Румен Георгиев: Главният прокурор е опасен с толкова власт

Изпълняващият длъжността директор на Специализираната следствена служба Румен Георгиев категорично се противопостави на идеите за прехвърляне на следствието към МВР или към прокуратурата.

В предаването "Седмицата" на Дарик радио Румен Георгиев изказа сериозната си загриженост по отношение на амбициите на прокуратурата да получи още по-големи права и предупреди, че концентрирането на абсолютна власт в ръцете на главния прокурор е опасно. Румен Георгиев се мотивира така:

"Нито една мерзавщина в човешките истории не е била обявявана с лоши мотиви. Сталин и болшевиките не казаха, че ще убият 20 милиона души в лагери, нито пък Хитлер обеща на човечеството най-кървавата война, която отне 57 милиона човешки живота и причини неизчислими страдания. Всяко лошо нещо има благородни мотиви. Така и разгромът на следствието, който стана с държавни решения, със закони, които влязоха в сила, беше прокламирано като един път към успеха, към евроинтеграцията, към преборването на престъпността. Тъкмо това искам да подчертая - разгромът на следствието, дестабилизирането му с местене нагоре и надолу само ще задълбочи и без това сложните проблеми на противодействието на престъпността. Пътят е съвсем друг. Аз не отричам и проблемите в самото следствие, но след като то беше командвано от прокуратурата в продължение на 3 години, това не доведе до нищо добро, защото събирането на абсолютна власт в едни ръце е нещо страшно. Един човек, когато от него зависи прилагането на наказателната политика на държавата, не само е ненаказуем, но той може да предизвика дела срещу напълно невинни хора, и обратно - да блокира дела срещу напълно виновни хора.

Това е една страшна власт, която в едно демократично общество не бива да се допуска. Тъй че когато разсъждаваме за независимостта на следствието, а ни слушат хора, които мечтаят днес да имат 250 грама македонска наденица и четвърт хляб, до тяхното съзнание достига само това, че някакви там горе нещо се оправдават. Става дума наистина за едно състояние в държавата, което ако бъде допуснато, ще бъде страшно. Затова, ако си спомняте и през тази инфарктна 2001 година, когато в нощта на велики четвъртък срещу разпети петък пак същата идея, поддържана да мине следствието към прокуратурата, когато тичаха депутати да гласуват с едни карти до 21 часа и когато буквално четвъртата власт, медиите, разпространиха светкавично новината какво става и нещо... това, което стана, е, че не беше допуснат такъв проект въобще да бъде гласуван. Виждате, само няколко месеца по-късно отново с благовидни предлози как пак отново се иска власт...

Ние досега пищяхме само, когато политиците се намесват в работата на правосъдието, но е очевидно, че е възможна и обратна тенденция - началници от съдебната власт да се опитват да се изживяват като политици".

Пред Дарик радио Румен Георгиев заяви още, че в Специализираната следствена служба към момента няма следствени дела или проверки срещу който и да е бивш български министър - председател.

По повод новината от в."Труд" , че продължава разследването на Иван Костов по делото "Сапио", Румен Георгиев заяви: "Когато ѝ беше възложено, нашата служба установи, че няма данни за извършено престъпление от Иван Костов и това беше нашето становище, което изпратихме на тогавашната главна прокуратура". Делото не е връщано за доразследване в Специализираната следствена служба.

На службата не е възлагано да работи и по скандала с изтеклия към пресата списък с имена на проверявани и разследвани бивши управляващи, като впоследствие прокуратурата отрече да е разпространявала тази информация. Списъкът е бил раздаден на няколко медии от говорителя на главния прокурор, твърдят журналистите, които са били специално повикани по този повод.

Аз сериозно се надявам, че действително ще има една сериозна проверка, каза Румен Георгиев. Той припомни, че измененията в НПК от 1997 г. по време на предварителната проверка може да се събира информация и със специални разузнавателни средства и от тогава законът въвежда абсолютна забрана да се разгласяват данни срещу кого има проверка, защото тогава тя става лишена от смисъл. "Тази забрана, за разлика от разгласяването на следствена информация, е пълна и дори прокурор няма право да дава разрешение за разгласяване на предварителни проверки, защото просто с това лишава хората, които извършват една предварителна проверка, от необходимата дискретност, от една страна, за да може да се направи реално проверката и да се установят факти, ако някой иска да скрива факти, от друга страна - за да не злепоставя имената на хора, които могат да се окажат напълно невинни", посочи Румен Георгиев.