Пациенти настояват за 20 мерки за борба с инсулта

В Европейския ден на осведоменост за инсулта 14 май от пациентската организация Асоциация за инсулт и афазѝя излязоха с призив към политиците за реализирането на 20 мерки в борбата с инсулта, върху които да стъпи и дългоочакваният Национален план за действие при инсулт.

"Призоваваме всеки кандидат за предстоящите национални и европейски избори, както и всеки българин за отговорно и ангажирано отношение към инсулта! Този призив не е самоцел, а израз на пациентският глас в България, страната с ужасяващи показатели, надминаващи в пъти средните за Европа. Страната, в която липсват цялостно координирани, достъпни и качествени грижи за преживелите инсулт. България, в която няма отговор на въпроса защо повече от половин век се нареждаме на най-високото стъпало по брой случаи и смъртност от инсулт сред европейските страни", заявиха от асоциацията.

Независимо, че още през 2021 г. България се ангажира да приложи Европейския план за инсулт, до момента липсва национален стратегически документ, който да структурира целенасочени, ясни, прозрачни, измерими и съществени действия за справяне с проблема инсулт в страната. "Считаме, че е безотговорно и недопустимо да се бездейства още една година, с което да причиним на нови 50 000 българи страдание, което е било предотвратимо и лечимо!", казват от асоциацията.

Затова като пряко действие за структуриране на национални мерки за борба с инсулта, които да бъдат надградени чрез създаване на национален план, предлагат 20 конкретни политики:

1.  Първична превенция и контрол на рисковите фактори, чрез национален скрининг на застрашените групи;
2. Прилагане на програми за ограничаване въздействието и разпространението на рисковите фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, повишено кръвно налягане и др.;
3. Национална програма за повишаване здравната грамотност на населението, включително въвеждането на информация за успешно организиране на здравословен начин на живот сред подрастващите.
4. Промяна на стандартите за допустимо количество сол в продуктите и намаляването на количеството сол особено в хляба и тестените изделия;
5. Ограничаване разпространението на енергийни напитки, напитки с добавени вещества и др., както и предлагането на храни с повишено въглехидратно съдържание на територията на училищата. Забрана употребата на подобни вещества на територията на учебните заведения;
6. Осигуряване на равен и навременен достъп до съвременно и качествено лечение на острата фаза на инсулт.
7. Въвеждане на национален стандарт за доставяне на пациент с инсулт до неврологично звено за лечение в острата фаза, съответстващ на терапевтичния прозорец за съвременно лечение;
8. Определяне на механизъм за опазване на правата на личността в острата фаза на инсулта, в т.ч. при лицата със силно изразена афазѝя;
9. Въвеждане на ясен протокол в неврологичните звена за пълноценно и навременно информиране на пациента и близките за състоянието, прогнозата и последващите действия след изписването му;
10. Регламентиране на достъп до социална подкрепа за семействата на претърпял инсулт, с оглед адаптиране на дома за осигуряване на качествен живот;
11. Регламентиране на достъп до помощни средства и специализиран транспорт до дома за случаите, които се изписват в тежко инвалидизирано състояние;
12. Ефективно проследяване на преживелите инсулт за превенция на последващ инцидент, в т.ч. подобряване контрола над приеманите медикаменти;
13. Осигуряване на достъп до адекватни на състоянието индивидуализирани рехабилитационни и терапевтични грижи;
14. Осигуряване на речева рехабилитация с логопед-афазѝолог за всяко диагностицирано лице най-малко два пъти годишно, като част от рехабилитационната програма на специализираните центрове за рехабилитация;
15. Осигуряване на достъп до дентална грижа за лежащо болни и трудноподвижни в дома;
16. Осигуряване на ясна и достъпна процедура за упълномощаване в интерес на преживелите инсулт.
17. Изготвяне на ежегоден анализ на ключови фактори за инсулта на общинско, областно и национално ниво;
18. Статистическо отчитане на ключови показатели за инсулта в страната;
19. Гарантиране право на достоен живот след инсулт;
20. Провеждане на национални изследвания за изясняване причините за инсулта в страната. 

4000 души получават инсулт месечно

От Министерството на здравеопазването съобщиха, че в България всеки месец средно 4000 души получават инсулт.

Тази диагноза е и сред най-честите причини за смъртност в страната – сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59.8% от смъртните случаите за 2023 г.

Цели в борбата с инсулта

Затова, с декларация, подписана през 2021 г. в Министерството на здравеопазването, страната ни се присъедини към усилията на ЕС за предприемане на мерки, целящи постигане на следните основни цели до 2030 г.:

• намаляване броя на инсултите с 10%;
• над 90% от пациентите с инсулт да получават бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено;
• прилагане на национална политика за борба с инсулт, която обхваща цялата верига от медицински действия и грижи – от първичната превенция до живота след инсулт и създаване на политики за насърчаване на населението за здравословен начин на живот.

Какво прави държвата 

Мерки за всяка една от поставените цели и в изпълнение на поетите ангажименти, са заложени в Националната здравна стратегия 2030. Стратегическият документ поставя акцент върху политиките за подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести. Предвидени са и дейности по промоция на здраве, насърчаване на здравословното хранене и физическата активност, намаляване на рисковите фактори. Ключова мярка е и въвеждането на здравно образование на децата и учениците.

Друг основен фокус е осигуряването на достъп до съвременна диагностика и лечение в специализирани структури за лечение на инсулт и до персонализирана рехабилитация и вторична профилактика. За целта МЗ работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение ("stroke" центрове) на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение. Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.

"Успехът в борбата с инсулта изисква съвместни действия на институциите, научните организации, медицинските специалисти, неправителствени и други организации. Затова Министерството на здравеопазването ще продължи да реализира и да подкрепя инициативи на Българското дружество по неврология и други научни дружества за повишаване информираността на населението относно превенцията и профилактиката на инсулта, симптомите и необходимостта от бърза реакция, като същевременно ще работи за създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение и съвременни рехабилитационни грижи за пациентите", казаха от ведомството.