Русия - колос или джудже

Един от показателите за мощта на Съветския съюз винаги са били манифестациите на милионите трудещи се на 1 Май и парадите на военната техника на Червения площад в Деня на победата. При вида на многотонните балистични ракети "империалистите от цял свят" започваха да треперят и панически да увеличават военните си бюджети.

Оттогава много неща се промениха. Едни казват, че Русия станала колос на глинени крака, който отслабва с всяка изминала година. Има и друго мнение: страната се е притаила и трупа сили, за да премине в ново качество - на геополитически и икономически лидер ако не в целия свят, то поне в Европа. Ето мнението по този въпрос на Игор Яковенко, водещ научен сътрудник от Института по социология при Руската академия на науките.

През последните години се активизира имперската психология, която в началото на 90-те години беше потисната от факта на разпадането на СССР. Появяват се много стоки, които експлоатират имперските символи, не случайно бяха върнати химнът по музиката на Александров и червеното знаме като знаме на въоръжените сили.

Ние отдавна загубихме студената война, но тя продължава в главите на хората. Русия психологически не се е примирила с разпадането на Съюза. В масовото съзнание ОНД е само някакъв временен заместител на Съветския съюз, а Русия продължава да е по-големият брат. Тлее надеждата, че някога отново ще се обединим.

Съставна част от имперската психология, от мита за величието на Русия, е историята на нейните военни победи. Макар че обективно погледнато не всяка военна победа се е превръщала в победа за обществото. Русия не се възползва от плодовете от победата над Хитлер във Втората световна война. Вместо това тя си създаде множество проблеми. И главната трагедия е в това, че победата направи Русия глобална сила. Ние затънахме в 40-годишна студена война, която изтощи ресурсите на нацията.

Сега Русия дояжда научния и технологическия резерв, създаден по съветско време. Ако икономическото отслабване продължи, то неизбежно ще доведе до разпадане на държавата. Чечения е първият звънец.

Какво да се прави? Първо, да изоставим митовете и да признаем реалността - макар и не утешителна. Днешна Русия е страна, която загуби световното лидерство, но притежава голямо количество атомно оръжие. Същевременно сроковете за експлоатация на средствата за неговото доставяне изтичат. През 2015 година ще имаме арсенал от 400-500 заряда. За да се опитаме да запазим своя ракетно-ядрен потенциал на равнището от 1991 година, би трябвало цялата страна да премине на полугладно съществуване. Ние физически не сме способни повече да се съревноваваме с Америка. А и руското общество не е готово за такива жертви, както много поколения съветски хора. Днешната имперска носталгия в действителност е платонична: мнозина искат бившето величие, но никой не е готов да плаща от собствения си джоб.

Нашата реална задача е да се равняваме по Франция или Англия. Но и постигането на тази цел не е гарантирано. Ако работим, ако извършим непопулярни, но необходими реформи в икономиката и в социалните отношения, тогава по принцип можем да стигнем равнището на Франция. В най-добрия случай Русия ще се модернизира и ще стане конкурентоспособен член на световната общност към 2025 година. А ако загубим още 10-15 години, тогава онова, което остане от Русия, ще трябва да се равнява вече по Полша или Румъния.

По БТА