Русия налага интересите си като “жест” към България

Българо-руските отношения най-сетне стъпиха на основата на прагматизма. Този лайтмотив струи от официалните съобщения, съпътствали 3-дневната визита на президента Георги Първанов в Москва в края на миналата седмица.

Въпреки разликата в правомощията на руския президент (по-сходни с тези на американския му колега) и на българския държавен глава, целта бе да се покаже как Георги Първанов отива в Москва и за три дни с Владимир Путин успяват да уредят куп затлачени проблеми между двете държави. Останали не само в наследство от предишния кабинет на ОДС, обвинен в “замразяване” на българо-руските отношения, но и нерешени от няколкото високопоставени визити на сегашното правителство Сакскобургготски, включително и премиерската през юни т.г.

Неслучайно визитата на Първанов започна с похвала от страна на Путин, че подобряването на климата в отношенията между двете страни е започнало не след като българската десница загуби парламентарните избори, а след като кандидатът на БСП спечели президентските. Доколко това изречение е признак на прагматизъм, е съвсем отделен въпрос.

Едно от любимите изречения на българския президент е, че той е радетел на икономизирането на външната политика. Което ще рече, че отношенията между две страни трябва да се градят на базата на техните реални икономически интереси, а не на идеологеми. Първанов не пропусна да отбележи тази си позиция и след завръщането от Москва.

Именно в този дух е любопитно да се направи едно сравнение между договореното между София и Москва през февруари т.г., на междуправителствената българо-руска комисия и резултатите от президентското посещение в Русия миналата седмица.

Какво стана ясно след завръщането на българския президент

Трите по-категорични резултати са:

- Русия (може би) ще снеме имуществените си претенции към Булгартабак.

- Москва ще изпълни задължението си да погаси част от своя дълг към България с доставка на свежо ядрено гориво.

- Договорено е облекчаване на визовия режим между двете страни - с въвеждане на електронни визи, които ще се издават за организирани туристически и бизнес пътувания направо на летищата, както и откриването на български консулства в още два града – Екатеринбург и Ростов на Дон.

Останалото са намерения и заявки за руски интереси:

- Газпром иска да увеличи транзита на руски природен газ през България за Гърция и ще договаря такъв транзит и за Югославия с перспективи той да стига и до Италия.

- Газпром разрешава на “Булгаргаз” да изгради отклонения от транзитния газопровод към Югозападна България, което да отпуши битовата газификация в района.

- Газпром обаче иска да участва в приватизацията на газоразпределителната система в България и на помпените станции - тоест в приватизацията на “Булгаргаз”.

- Русия иска равнопоставено участие в приватизацията на електроразпределителните дружества в България, както и в продажбата на ТЕЦ-овете във Варна, Бобовдол и Русе.

- Русия е готова да участва в строителството на АЕЦ “Белене”.

Какво бе договорено през февруари т.г. от междуправителствената българо-руска комисия:

- България и Русия ще разгледат използването на транзитните газопроводи за битово газоснабдяване.

На практика именно това е разрешението “Булгаргаз” да изгради отклонение към Югозападна България.

- Българското министерство на енергетиката и “Булгаргаз”, както и руското енергийно министерство и “Газпром” да обсъдят разширяването на транзита на руски природен газ през България за съседни страни, в това число и строителство на газопровод в Югославия.
И тук в обявените сега, 6 месеца по-късно, планове на “Газпром” няма особена новина.

- Двете страни ще си сътрудничат за откриването на допълнителни консулски служби, в това число в Новосибирск, Екатеринбург – същата, за която сега говори Първанов, Самара и Ханти-Мансийския автономен окръг.

Българските дипломатически ноти с искането за четирите нови консулства бяха изпратени още в началото на февруари, 6 месеца по-късно все още не е открито нито едно. В началото на юни, начало и на летния туристически сезон, при посещението на премиера
Сакскобургготски в Москва руският му колега заяви, че това не е лесна работа. В края на септември (край и на летния сезон), Москва вече изглежда по-отстъпчива, натрупала аргументи срещу наложения от България визов режим с намалелите руски туристи тази година на българското Черноморие.

- Също в началото на тази година бе подписан и окончателният вариант на уреждането на руския дълг към България. От договорени 100 млн.щ.долара през 1995 г., в крайна сметка Русия се задължи да изплати малко над 86 млн. - в доставки и кеш. Именно в това споразумение фигурират въпросните 35 млн.долара под формата на свежо ядрено гориво, обявени сега от вицепремиера Костадин Паскалев, придружавал президента Първанов. Според Паскалев, президентът Путин е разпоредил Русия да се издължи, въпреки някои трудности от руска страна. Логично е България да настоява Москва да си изпълнява задълженията по това споразумение. Нелогично е изпълнението на едно от тези задължения, поети още в началото на годината, да се приписва на взаимната симпатия между Путин и Първанов.

Най-интересна е темата с Булгартабак.

Още през февруари, след като София изготви стратегията за продажба на тютюневия холдинг, Москва заяви имотни претенции, основаващи се на репарационен договор от края на Втората Световна война. Представители на руското президентско управление, стопанисващо имотите зад граница, даваха дълги и напоителни брифинги, без да покажат нито един документ. Бе създадена експертна работна група, която така и не свърши никаква работа поради простичък факт – Москва не предостави документите, на които се основават нейните претенции.

Пет месеца след като темата се въртя из медиите и в двете страни, руският посланик Владимир Титов си призна с изречението, че Русия ще представи на българската страна договор от началото на 50-те години, с който бившият СССР е дал на бившата НР България имотите си в Булгартабак само под аренда. Допреди месец това все още не бе сторено. В разгара на приватизационната кампания за Булгартабак вицепремиерът Николай Василев най-после не издържа. И с риск да охлади “разтопените” от външния министър Соломон Паси “ледовити” българо-руски отношения, заяви пред парламента, че България разполага с документи за всеки един претендиран от Русия имот на тютюневия холдинг.

В духа на цялата предистория, обявеният от президента Първанов отказ на Москва от тютюневи претенции би могъл да има две обяснения. Или Путин е наясно, че няма солидни доказателства и е избрал визитата на Първанов за фон на “положителното” послание, или ще изтъргува “отказа” от претенции към Булгартабак срещу нещо друго. В духа на наистина прагматичната политика, която демонстрира сегашният руски президент, по-вероятно е второто.

Още повече, че самият Путин съвсем недвусмислено очерта руските интереси в енергийния сектор на България. И то не само чрез “Газпром” и “Лукойл”, но и чрез амбициите за участие в приватизацията на електроразпределителните дружества, трите ТЕЦ-а и евентуалния строеж на нова АЕЦ.

И българските, и руските медии почти единодушно написаха, че в енергийните си заявки Русия искала “само” равни условия с останалите кандидати, а не преференции. За съжаление, навсякъде това прозвуча като великодушие от страна на Москва, а не като априори обида към България. Защото изискването си за “равни условия” Москва не аргументира с нито един конкретен случай на несправедливо отхвърлен руски кандидат. И защото не кой да е, а “мразовитото” за българо-руските отношения правителство на ОДС продаде единствената работеща българска рафинерия на руския “Лукойл”.

В крайна сметка, след посещението на българския президент в Москва

руските икономически интереси в България се очертаха още по-ясно

В което не би имало нищо лошо, ако и в българските интереси бе постигнат същия пробив. А с изключение на Булгартабак и визовия режим, те са основно два - търговският дисбаланс и руските оръжейни лицензи за военните ни заводи

Афишираният преди заминаването на Първанов акцент върху заплащането на част от руските енергийни доставки с български стоки и услуги - като начин за частично преодоляване на търговския дефицит, въобще не бе споменат при завръщането на българската делегация. Макар че още през февруари Русия се ангажира да създаде условия за увеличаване на вноса на българските стоки, включително и под формата на частичен бартер срещу руските енергийни доставки. Няма напредък и в българските опити да се облекчи тежкият сертификационен режим, който Москва изисква при внос на наши стоки.

Допреди седмица не бе постигнат никакъв напредък и по отношение на оръжейните лицензи. Москва настоява да контролира всяка сделка на България с оръжейна продукция по руски лиценз. София държи ВПК-търговията да е неин собствен прерогатив и предлага руската страна да одобри списък на държавите, за които България няма да изнася оръжие по руски лиценз. Запитан какви са договореностите в областта на военно- техническото сътрудничество, при пристигането си на летище София Георги Първанов отговори, че до края на месеца експертна група ще представи проект за решаване на проблема с оръжейните лицензи. От което не става ясно дали София е успяла да отстои своя икономически интерес.

В крайна сметка, през тези три дни Москва отново успя да постави съвсем прагматично собствените си интереси, дори представи част от тях като великодушна отстъпка в полза на София. За българските интереси не се чу почти нищо ново. За сметка на това суперлативите от страна на Русия, изсипани при посещението на премиера Сакскобургготски през юни, се увеличиха тройно при сегашната визита на президента Първанов. Но едва ли похвалите са достатъчно основание една визита да се оцени като пробив, и то на фона на декларираната от президента “икономизация” на външните отношения.