Русия обеща да ограничи военната си активност. Ще облекчи ли това положението на Киев?

Русия обяви вчера, че значително ще ограничи военните си операции в района на украинската столица и на един от градовете на север, след като на поредния кръг преговори се очерта възможно споразумение за прекратяване на буксуващата война.

Украинската делегация на преговорите, които се състояха в Истанбул, обяви рамките за бъдещ неутрален статут на страната, в замяна на който няколко страни да се ангажират да бъдат гаранти на сигурността на Украйна.

Публичната реакция на Москва беше положителна.

Руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин заяви, че Москва е решила "кардинално да ограничи военната си активност по киевското и черниговското направление" като мярка "за повишаване на взаимното доверие и създаване на условия за нови преговори".

Той обаче не уточни какво точно означава това на практика.

САЩ и други страни посрещнаха новината със скептицизъм.

Москва представи това като жест на добра воля, но сухопътните ѝ войски са затънали и са понесли тежки загуби при опитите си да превземат Киев и други големи градове. Миналата седмица, а вчера още веднъж Кремъл сякаш ограничи военните си цели, обявявайки, че "основната задача" сега е да бъде установен контрол над преобладаващо рускоезичния регион Донбас в Източна Украйна.

Президентът на САЩ Джо Байдън се запита дали обявената новина от Русия е признак за напредък в преговорите или е опит на Москва да печели време, за да продължи офанзивата си. "Ще видим. Не мога да разчета нищо в този ход, докато не видя какви ще бъдат действията им", каза той.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън допусна, че намеците от руска страна за изтегляне може да са опит на Москва "да заблуди хората и да отклони вниманието".

Според западни представители тя усилва войските си в Донбас, за да обкръжи украинските сили. Продължава и смъртоносната руска обсада на юг, където гражданите са блокирани сред развалините на Мариупол и други бомбардирани градове.

"Едно е какво Русия говори, друго е какво върши, затова за нас по-важно е второто", каза Блинкън в Мароко. "А това, което Русия върши, е че неспирно действа жестоко в Украйна."

Дори когато преговарящите се събираха, силите на руския президент Владимир Путин взривиха девететажната сграда на областната администрация в южния пристанищен град Николаев. Загинаха най-малко 12 души, казаха служби за реакция при извънредни ситуации. Продължава търсенето на тела сред развалините.

"Ужасно е. Чакали са хората да отидат на работа", преди да ударят сградата, каза областният управител Виталий Ким. "Аз се успах. Извадих късмет."

Говорителят на Пентагона Джон Кърби заяви, че САЩ са забелязали малобройно изтегляне на руски сухопътни сили от района на Киев, но то прилича на предислоциране на войски, "а не на истинско изтегляне".

По думите му все още е твърде рано да се каже какъв е мащабът на движенията на руските части и това къде ще се предислоцират.

"Това не значи, че опасността за Киев е отминала", каза Кърби. "Те все още могат да нанесат жестоки щети на страната, включително на Киев." Той заяви, че руските въздушни удари по Киев продължават.

Роб Лий, военен експерт от американския Институт за външнополитически изследвания, написа следния коментар в Туитър за руското изтегляне: "Това звучи по-скоро като признание за положението в района на Киев, където руското настъпление от седмици е спряло, а украинските сили в последно време постигнаха успехи. Русия не разполага с необходимите сили да обкръжи града".

Срещата в Истанбул бе първият случай от две седмици, в който руските и украинските преговарящи разговаряха очи в очи. Предишните разговори се водеха в Беларус , а после по видеоконферентна връзка.

Кремъл през цялото време настояваше Украйна да се откаже от всякаква надежда да се присъедини към НАТО.

Украинската делегация представи подробна рамка за мирно споразумение, при което сигурността на неутрална Украйна да бъде гарантирана от група трети страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Китай и Полша на принцип, сходен с този на НАТО, че "нападение срещу един е нападение срещу всички".

Киев обяви и готовност да води в период от 15 години преговори за бъдещето на Кримския полуостров, който Русия превзе през 2014 г.

Владимир Медински, ръководител на руската делегация, каза по руската телевизия, че украинските предложения са "насрещна стъпка, която несъмнено е позитивен факт".

Той предупреди, че двете страни все още са далеч от постигане на споразумение, но добави: "Сега вече знаем как да постигнем напредък към намиране на компромис. Не си губим просто времето в разговори".

През последните няколко дни украинските войски предприеха контраатаки и си върнаха територии в околностите на Киев и други райони.

Украински войници се събраха в един окоп, за да се снимат с генерал-полковник Олександър Сирски, който заяви, че Украйна в огромна степен си е върнала контрола над Ирпин, ключово предградие на северозапад от столицата, където се водеха ожесточени боеве.

"Ние браним нашата родина, защото имаме много висок боен дух", каза Сирски, който е началник на отбраната на Киев. "И защото искаме да победим."

Украинските войски си върнаха и Тростянец, на юг от североизточния град Суми, след седмици на окупация, оставили след себе си земя, покрита с с руски тела, изгорели и смачкани танкове и изпепелени сгради.

Сухопътните сили на Путин бяха затруднени не само от по-силната от очакваното украинска съпротива, но според западни представители и от руски тактически грешки, нисък боен дух, недостиг на храна, гориво и екипировка за студено време, както и от други проблеми.

Повтаряйки това, което военните обявиха миналата седмица, вчера руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че сега основната задача на Москва е "освобождаването на Донбас".

Макар че това може да е стратегия за спасяване на репутацията на Путин, в Украйна тя породи страхове, че Кремъл цели да раздели страната и да я принуди да отстъпи част от територията си.

По БТА