Русия притиска България със заплаха да смени трасето на "Южен поток"

Румъния може да бъде привлечена към проекта “Южен поток” и да замени участието на България. Това твърди в броя си от понеделник руският делови всекидневник “Комерсант”. Според него това е станало ясно на срещата на президента на “Газпром” Алексей Милер в петък в Москва с румънския посланик Константин Григорие и с генералните директори на “Трансгаз” и “Ромгаз” Йон Русу и Тот Франциск. Тогава са били обсъдени договорите за доставка на газ в Румъния до 2030 г.

Според съобщението от "Газпром", цитирано от вестника, са били разгледани "перспективите за развитие на съществуващите и създаването на нови транзитни мощности, взаимодействието в сферата на подземното съхраняване на газ".

Изданието се позовава на свой източник, запознат с хода на преговорите, според когото те могат да прераснат в много по-сериозен проект - пренасочване през Румъния на газопровода "Южен поток" от Русия за Европа.

През януари бе подписано междуправителствено споразумение за строителството през българска територия на "Южен поток" на паритетни начала, напомня “Комерсант”. Газопроводът трябва да мине от Русия за България по дъното на Черно море (900 км). Цената на подводния участък надхвърля 10 милиарда долара. След това маршрутът на планираната тръба се разклонява - през Гърция по дъното на Адриатика за Южна Италия и през Сърбия и Унгария за Австрия.

Вестникът напомня, че министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров е настоявал за правото на собственост на българската държава върху тръбопровода през територията ѝ, за схемата на транзитните такси и за правото на собственост върху оператора на проекта. В същото време и “Газпром” иска да оформи като руска собственост тръбата. Със сходни проблеми "Газпром" се сблъсква и в Сърбия и Унгария.

Както подчертава изданието, основното препятствие пред реализирането на "Южен поток" не е несговорчивостта на правителствата на източноевропейските страни, а общото недоверие на Европейския съюз към Русия и "Газпром". На срещата на ЕС на 1 септември тази година, обсъждайки последиците от войната в Грузия, лидерите на европейските страни единодушно взеха решение за диверсифициране на източниците за доставка на енергийни ресурси. На първо място те взеха решение да положат всички усилия за реализирането на проекта "Набуко" - той е пряк конкурент на "Южен поток", защото трябва да доставя газ от Каспийско море за Европа, заобикаляйки Русия. “Комерсант" напомня, че румънската "Трансгаз" и българската "Булгаргаз" са акционери в проекта "Набуко".

Затова най-вероятно основната цел на преговорите с Румъния е опитът да се склони Букурещ или София именно към участие в "Южен поток", а не в "Набуко".

Според експерти, цитирани от “Комерсант”, има икономическа целесъобразност в идеята за преориентиране на "Южен поток" към Румъния. Пътят през Черно море до Румъния е със 100 км по-къс, отколкото до България, т.е. подводната част ще струва с 12% по-евтино".

Същевременно експертите смятат, че румънският вариант се използва в момента от "Газпром" като натиск върху преговорите с България. В същото време досега "Газпром" не е имал сериозни успехи в сътрудничеството с Румъния.

САЩ оказват силен натиск върху всички страни участници в проекта "Набуко", включително Румъния и България, коментират още експертите. В Генералната схема за развитие на газовия отрасъл на Русия до 2030 г. "Газпром" вече е отложил датата за пускането в експлоатация на "Южен поток" от 2013 на 2015 г. Налага се мнението, че световната финансова криза ще създаде допълнителни трудности пред "Южен поток", както и пред "Набуко".

"В крайна сметка "Набуко" и "Южен поток", всеки с капацитет по 30 милиарда куб.м. годишно, ще се допълнят един друг, но пускането на единия тръбопровод ще забави другия с около пет години", отбелязва цитираният от “Комерсант” анализатор Михаил Корчемкин, който добавя, че във връзка с откриването на новото голямо находище на газ в Туркменистан "Газпром" също ще започне на оказва натиск на участниците в "Набуко". При това както на България, така и на Румъния, които са най-новите и най-бедните членове на ЕС, ще им бъде много сложно да се противопоставят на волята на останалите страни от ЕС, ако те поискат отказване от "Южен поток" в полза на "Набуко", заключва анализаторът.