Русия ще прави референдум за статута на Чечения

Гражданите на Руската федерация скоро ще бъдат призовани да се произнесат на референдум за продължаването на военните операции в Чечения или за изключването на тази република от състава на федерацията, съобщава днес седмичното издание Итоги.

Освен това те трябва да отговорят и на въпроса за разделянето на Чечения на две части - едната "умиротворена, северно от река Терек, а другата - на юг, където няма да започва никакво възстановяване, докато не спрат боевете. Това разделение би съответствало на сегашното положение в Чечения, отбелязва АФП.

В края на миналата година Бислан Гантамиров, заместник на представителя на руския президент за Южна Русия съобщи, че най-късно през лятото на 2002 г. ще бъде организиран референдум за новата конституция на Чечения.

В него обаче ще участват само гражданите на републиката и жителите на 15 руски области, където има значителна чеченска диаспора.

През последните месеци в Чечения федералните сили водят тежки сражения с въоръжени групировки, които обикновено се определят от руските източници като "бандитски". Тъй като в Чечения независимото журналистическо присъствие е силно ограничено и контролирано, не могат да се потвърдят или отхвърлят твърденията чеченски източници, които пък съобщават за стотици убити цивилни лица. Според руски наблюдатели това са бунтовници и други въоръжени лица.

В началото на тази седмица в Чечения във въздуха се взриви хеликоптер, при което загинаха 11 души. Сред загиналите са заместник-министърът на вътрешните работи на Русия и началник на Главното управление на МВР за Южния федерален окръг генерал-лейтенант Рудченко и заместник-главнокомандващият вътрешните войски на Русия генерал-майор Давидов.

По-късно разследващи катастрофата руски офицери съобщиха, че вероятно източникът на взрива е бил в машината и така опровергаха твърденията на чеченските сили, че са свалили хеликоптера с ракета земя-въздух.

По повод тази експлозия Сергей Ястржембски, помощник на руския президент по чеченските въпроси, даде пресконференция, на която заяви, че руските власти много внимателно ще следят предаванията на финансираната от конгреса на САЩ радиостанция Свобода по чеченския въпрос. По-рано пред в. Газета и в интервю за Ехото на Москва Ястржембски заяви, че ще се следи дали в предаванията на радио Свобода и особено в редовните ѝ емисии на чеченски ще има призиви, разпалващи религиозна и етническа вражда, оправдаване или пропагандиране на тероризма. Ако това бъде констатирано, лицензът на радиото може да бъде отнет, каза Ястржембски.

След атентатите от 11 септември Москва се почувства с развързани ръце и засили кампанията си срещу чеченските бунтовници. Западът, които активно критикуваше методите, използвани от руските федерални сили, запази благосклонно мълчание и прие по същество тезата, че чеченските бунтовници са ислямски терористи. Тази теза получи известна подкрепа, когато в Афганистан през декември и началото на януари бяха намерени доказателства за връзки на чеченци с бин Ладен.

Със затихването на кампанията в Афганистан в края на 2001 г. Париж, Лондон и Вашингтон подновиха в края на януари официалните си контакти с представители на чеченския президент Аслан Масхадов, когото Москва смята за терорист.

Руското външно министерство остро протестира срещу контактите с "терористи".

По-рано този месец Парламентарната асамблея на Съвета на Европа възприе становище, че Масхадов е законният представител на чеченския народ. Подобно мнение изрази и Върховният комисар на ООН за бежанците Рууд Люберс, който по време на посещението си в Москва подчерта, че Масхадов в никакъв случай не е терорист, а е основна фигура за решаване на чеченския конфликт.