Руски групировки искат да получат без конкурс големи проекти в България

Може ли София да бъде доволна от новите тенденции в българо-руските стопански отношения?

Част от проблема е, че се говори в контекста на това, като че ли страните или държавите са доволни или недоволни. Има разлика между това правителството на една страна да има някакви интереси с друга страна и да е доволно или да не е доволно, и съответно частният бизнес, който оперира в дадена страна, да бъде доволен или недоволен.

А това, което напоследък се случва и според мен е донякъде тревожно, е, че чрез политически канали и натиск от страна на руското правителство определени руски фирми и групировки искат да получат по не съвсем конкурентен начин достъп до големи проекти, които да плати пък българското правителство, което не е точно бизнесотношения, а по-скоро борба за контрол на харченето и инвестирането на правителствените фондове.

Какви проекти имате предвид?

Ако започнем от най-голямото, това, за което се говори, строежът на втора атомна централа. Всичките неща, свързани енергетиката, доставки на горива, строеж на тръбопроводи, всички тези неща са по един или друг начин свързани, или с държавна гаранция, или с пряко заплащане от страна на българското правителство, или с дялово участие с български държавни фирми.

А това е част от големия проблем. Тоест, тук няма бизнес на едно ниво на частно договаряне, има състезание на ниво политически договорки. Иначе според мен на ниво бизнесотоншения между частни фирми нещата и преди, и сега вървят в някакъв относително нормален порядък.

Тези политически, да ги наречем, жестове на българското правителство към руския бизнес срещат ли реципрочен отговор от руска страна? Има ли подобни политически жестове от Русия по отношение на българския бизнес, за достъп на българския бизнес до руския пазар?

Разликата е много съществена. Когато говорим за достъп на български фирми до руския пазар, това, за което говорим, е руското правителство понякога да не пречи, но иначе българските фирми отново са си поставени в конкурентната среда на руския пазар. А в обратната посока проблемът е, че руските фирми не се борят просто за, някои руски фирми, разбира се, не се борят просто за достъп до българския пазар, те откровено се борят да получат обществена поръчка по повод изграждане и експлоатиране на големи инфраструктурни и енергийни проекти.

Тоест те не се борят да влязат на един частен, конкурентен пазар. Те се борят да получат политическа протекция и обществена поръчка, в крайна сметка платена от българския данъкоплатец. Това е съществената разлика в двете неща.