Руските петролопроводи са от интерес за България както американските бази

Президентът Георги Първанов обясни отказа си да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по исканите от дясната опозиция теми за руските енергийни проекти у нас с аргумента, че информация за това може и се получава в рамките на парламентарния контрол.

С мотива, че КСНС се занимава с решени вече въпроси, а не с ключови за националната сигурност теми, лидерът на ДСБ Иван Костов напусна на петата минута свиканото във вторник заседание за професионализацията на армията.

“ДСБ смятат, че последните договори с Русия за изграждане на важни инфраструктурни проекти заплашват националната сигурност на България и това е съвсем очевидно от неотдавнашните изявления на президента Владимир Путин”, поясни Костов пред медиите.

“Ние виждаме, че се възражда една атмосфера от времето на Студената война. Именно това е тема, която си заслужава да бъде обсъдена по време на заседанието на КСНС”, каза лидерът на ДСБ.

Според него “се разпада националното съгласие за българо-руските отношения”, а КСНС “не допринася към формирането на национално съгласие по ключови въпроси, свързани с националната сигурност”.

“Мина времето, когато националното съгласие се разбираше като съгласие с Иван Костов”, коментира в отговор Първанов след края на заседанието.

Той припомни, че дневният ред на КСНС се формулира от президента и че той е готов да приеме “всякакви конструктивни предложения за обсъждане в рамките на този най-представителен форум”.

“Както сте видели от списъка с предложенията на ДСБ, четири от тях засягат българо-руските отношения, в частност изявленията на президента Путин. Ще ми позволите да се самоцитирам, но преди известно време казах, че има такива, които са против американските бази, има такива, които са против руските петролопроводи. Твърдя, че и едното, и другото е в рамките на българския интерес. Това е моята позиция. Готов съм да я отстоявам. Казах на г-н Костов, че когато става дума за информация, той може и я получава в рамките на парламентарния контрол. За справка – последното петъчно заседание на българския парламент”, посочи Георги Първанов

На излизане от президентството Иван Костов каза, че според него въпросът с модернизацията на армията е решен с последните промени в конституцията за отпадането на задължителната военна служба, както и чрез държавния бюджет.

“КСНС не допринася към формирането на национално съгласие по ключови въпроси, свързани с националната сигурност”, обяви той, добавяйки, че е попитал държавния глава защо въпреки декларацията му, че ще се опре на широко съгласие при формиране на политиката си, той не е отговорил нито веднъж на предложенията на опозицията за тема на КСНС.

От ДСБ припомниха, че са поискали на 20 февруари, но 2006 г. свикването на КСНС за “организационно-структурните промени, модернизацията и финансовото осигуряване на армията”. На 20 септември 2006 г. са поискали свикването му за обсъждане на въпросите около енергийната сигурност на България, на 8 ноември 2006 г. - заради министерското решение за строежа на АЕЦ “Белене”, на 6 февруари тази година за Бургас – Александруполис и преди седмица - за формирането на национална позиция за отношенията между България и Русия, ЕС и Русия, НАТО и Русия в светлината на последните изявления на руския президент Владимир Путин.

В отговор на въпрос защо нито един представител на опозицията не е го последвал и не е напуснал заседанието на КСНС, Костов заяви, че “не е очаквал нещо подобно”.

“Смятам, че не бих могъл да допринеса по една тема, по която вече има национално съгласие”. Благодаря за предоставената информация, вече прочетох раздадените доклади на Министерството на отбраната и Генералния щаб”, каза накрая лидерът на ДСБ.

Малко след него, заседанието напусна и зам.-председателят на “Атака” Павел Шопов. Той обясни, че българската армия се е превърнала в една жандармерийска част, която обслужва чужди интереси по различни краища на света и затова нямало нужда да бъде професионализирана.

Той добави, че партията му е очаквала по време на заседанието на КСНС да бъдат обсъдени протестите, които в последните седмици “заливат страната”.