Руските спецслужби узакониха подслушването на гражданите

Министерството на информацията и съобщенията на Руската федерация официално задължи телекомуникационните компании и интернет-провайдерите да осигурат на Федералната служба за сигурност (ФСБ) техническата възможност да провежда неограничено и неконтролирано подслушване на телефоните и следенето на интернет-съобщенията. За това ъсобщи във вторник сайтът Нюзру.ком, позовавайки се на руската преса. Конституцията на Русия допуска това да става само след съдебно решение.

Операторите признават, че новият документ само утвърждава отношенията им със спецслужбите. Преди това тези отношения са се регулирали с полусекретните инструкции на силовите органи, пише в. “Комерсант”.

Заповед №9 “За утвърждаване на изискванията към мрежите за електронни връзки за провеждане на оперативно-следствени мероприятия”, е с дата 16 януари 2008 г. Той действа от 1 февруари, но е бил публикуван едва миналия петък. В документа се казва, че операторът е длъжен да предоставя на спецченгетата или милиционерите техническата възможност да четат пощата на заподозрени лица и да подслушват разговорите им, без да напускат канцелариите си.

Техниката на специалните разузнавателни средства (СРС) се внедрява от много години. Но по-рано монтирането на системата за подслушване се регулираше от секретни ведомствени инструкции. Но в тях никъде не бе записано, че ФСБ получава безконтролен достъп.

Както отбелязва “Комерсант”, комплект оборудване за голям интернет-провайдер струва около 15 хил. долара. Снабдяването с такова оборудване за мобилен оператор излиза около 100 хиляди долара.

Новата заповед, подписана от министъра на информацията и съобщенията Леонид Рейман, се простира над 16 вида услуги, за които в лицензионните условия е посочено задължението на оператора “да обезпечи реализирането на оперативно-следствени мероприятия”, отбелязва Нюзру.ком.

Те трябва да монтират специално оборудване, което се включва и управлява от отделен пулт. Този пулт се разполага при органите на ФСБ и позволява да се определи кой и на кого предава съобщение (телефонно повикване, електронно писмо, есемес, факс), а също да се определи местоположението на абоната (при мобилна връзка).

От този пулт спецслужбите получават и достъп до базата данни за абонатите и за проведените разговори. Телекомуникационната компания е длъжна да съхранява тези данни 3 години, през които те да са на разположение на ФСБ. Освен това всеки оператор е длъжен да отдели специално помещение, където ще се помещава оборудването за СРС. Служителите на самия оператор ще могат да влизат в това помещение само с разрешението на съответния силов орган.

От заповедта излиза, че избирането на обекта за подслушване, което ще се извършва от пулта в сграда на ФСБ ще става без знанието и съгласието на оператора. С други думи телефонната компания или провайдерът няма да знаят нищо за подслушването или за прихващането на информация.

Точно тази част от заповедта възмути правозащитниците, коите се позовават на конституцията, според която “всеки има право на тайна на кореспонденцията, на телефонните разговори, на пощата, телеграфните и други съобщения, ограничението на правото върху които се допуска само със съдебно решение”.

Представителите на държавните органи и на съобщителните институции в един глас твърдят, че въвеждането на СРС не нарушава правата на гражданите, защото оперативните служби няма да записват подслушавана или прихваната информация без съдебно решение. Все пак Министерството на съобщенията не отрича, че работата на отдалечения пулт не може да се контролира.

Правозащитниците смятат да оспорят заповедта пред Върховния съд. Жалбата вероятно ще бъде подадена до края на март.