Рядко явление: Американските медии подкрепят Тръмп за сделката ОАЕ-Израел

Новината за нормализиране на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства и предстоящото подписване на двустранно споразумение между тях е сред централните теми в днешните американски издания. За разлика от друг път, сега и в. "Ню Йорк таймс", и в. "Вашингтон пост" са единодушни с американския президент Доналд Тръмп, че това е наистина исторически момент и значителна стъпка към изграждане на по-мирен, по-сигурен и по-благоденстващ Близък изток, цитира в "Ню Йорк таймс" част от изявлението на президента на спешно свиканата вчера пресконференция.

Томас Фридмън озаглавява коментара си по темата за изданието "Геополитическо земетресение току-що разтърси Близкия изток".

Фридмън започва с думите, че "веднъж и аз ще се съглася с президента Тръмп за използването на любимата му дума "огромен". Той изтъква, че споразумението, постигнато с посредничеството на администрацията на Тръмп за пълно нормализиране на отношенията Израел-ОАЕ, е точно това, което Тръмп написа в туита си: "огромен пробив".

Споразумението засяга всички основни сили в региона - както проамериканските, подкрепящи края на конфликта, веднъж завинаги, с Израел и привържениците на умерения ислям, така и радикалните проирански, антиамерикански, проислямистки сили, отстояващи постоянна борба с израелския лагер, които обаче стават все по-изолирани и задгърбвани.

Това е геополитичеко земетресение, категоричен е авторът. Той подчертава, че е много важна и вътрешната динамика на сделката. Именно мирният план на Тръмп, начертан от Джаред Къшнър и тяхната готовност да се придържат към него, всъщност създаде суровия материал за този пробив.

Фридман цитира видния историк и бивш посланик на Израел в САЩ Итамар Рабинович, че това, което Тръмп, Къшнър, де факто лидерът на емирствата принц Мохамед бин Зайед и Нетаняху са направили, е именно превръщането на лимоните в лимонада. Това е сделка с мир срещу мир, а не земя срещу мир, посочва Рабинович.

В коментара на "Ню Йорк таймс" се отбелязва, че процесът е стартирал през юни, когато посланикът на ОАЕ във Вашингтон Юсеф ал Отайба е публикувал писмо на иврит в израелския в. "Йедиот ахронот", в което директно предупреди, че израелска анексия на Западния бряг на река Йордан би подкопала безшумния напредък, който Израел е постигнал с държавите от Залива.

Именно обсъждането как да бъде спряна анексията създаде рамката, в която ОАЕ получаваше нещо в интерес на палестинците в замяна на нормализиране на отношенията с еврейската държава. В това динамиката на Нетаняху е завладяваща, или както отбеляза израелският писател Ари Шавит, "Нетаняху се опитва да се освободи от собствения си Уотъргейт с пътуване до Китай. Той е обратното на Никсън".

Идеята е, че Нетаняху правеше всичко възможно да успокои десните сили в Израел, с лъскави неща като анексията, така че те да стоят на негова страна в делото за корупция срещу него. Приемайки тази сделка, Нетаняху, както направи Никсън с Китай, изостави естествените си идеологически съюзници - заселниците, които го подкрепяха, защото смятаха, че той ще осъществи анексията. Това ще принуди Нетаняху да стане по-зависим от центъра и десноцентристите, анализира Шавит, цитиран от "Ню Йорк таймс".

В коментара на вестникът се отбелязва също, че и палестинската власт начело с Махмуд Абас е лишена от нещо с тази сделка, което може да я накара да седне на масата за преговори. Палестинската власт губи най-големия си коз - идеята, че държавите от Залива ще нормализират отношенията си с Израел, само след като израелците удовлетворят исканията на палестинската власт за държава, каквато те желаят.

"Ню Йорк таймс" изтъква, че сделката със сигурност ще насърчи други държави в Залива като Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия, които имат прикрити или открити бизнес и разузнавателни отношения с Израел, да последват примера на ОАЕ.

В коментара се заключава, че има още трима печеливши от сделката - йорданският край Абдула, американската еврейска общност и Джо Байдън. Кралят се опасяваше, че анексията ще даде тласък на усилия за превръщане на Йордания в палестинска държава, американските евреи биха се разделили за и против анексията, а Байдън, ако наследи Тръмп, няма да има защо да се тревожи за щекотливата тема за анексията.

Големите геополитически губещи по редица причини са Иран и неговите проксита - Хизбула, иракските милиции, сирийският президент Башар Асад, Хамас, Ислямски джихад, хутите в Йемен и Турция, смята авторът на "Ню Йорк таймс". По-дълбокото и психологическо послание към Иран и прокситата му е, че в момента в региона има две коалиции - на тези, които искат да оставят бъдещето да погребе миналото и на онези, които желаят да оставят миналото да погребе бъдещето. ОАЕ поема кормилото на първата и оставя Иран да бъде лидер на втората.

За един кратък бляскав момент вчера ОАЕ, Израел и САЩ показаха, заключава Фридмън, че миналото не винаги трябва да погребва бъдещето, че тези, които мразят и разделят, не винаги трябва да побеждават. Това е глътка чист въздух. Нека скоро да се превърне бурен вятър на промяната, който да обхване целия регион, пожелава Фридмън.

Във в. "Вашингтон пост" Дейвид Игнейшъс също още в началото на коментара си отбелязва, че този път Тръмп не е трябвало да произвежда суперлативи и това неистина е огромно постижение, а Джаред Къшнър е очертал през последните шест седмици дипломатическата размяна, довела до постигане на сделка. Игнейшъс цитира Къшнър, че договорът ОАЕ-Израел е "ледоразбивач", който ще бъде последван от сходни действия и от други арабски държави.

Безспорно обявеното споразумение представлява политически тласък и реклама за Тръмп, отбелязва Игнейшъс. Той цитира и Нетаняху, че станалото е "повратна точка за мира", а лидерът на ОАЕ каза, че "това е най-добрата новина на 2020 г."

Тихите контакти между Израел и ОАЕ са публична тайна от десетилетие, посочва авторът на "Вашингтон пост". Той изтъква също, че Нетаняху и принцът от ОАЕ са тласнати един към друг от споделени интереси: съгласни са, че Иран и прокситата му заплашват Близкия изток, нямаха доверие на администрацията на президента Барак Обама и тайната му ядрена дипломация с Иран, застъпваха се за повече търговия и инвестиции в целия регион и освен това харесваха политиката на сделките на Тръмп.

Изненадващата новина за сделката, съобщена от Тръмп, може да е "августовска изненада" в американската кандидатпрезидентска кампания, смята авторът на "Вашингтон пост", но тя е и добре дошла новина за Израел, ОАЕ и САЩ.