С незачитане на гласове бюджетна и външна комисии одобриха дълга за 16 млрд. лв.

Четирите банки посредници избрани заради дадените 1.5 млрд. евро за КТБ и ПИБ

Менда Стоянова и Владислав Горанов по време на заседанието в НС за новия държавен дълг, сн. БГНЕС

С незачитане на гласове на депутати, което предизвика скандали в парламентарните комисии по бюджет и финанси и по външна политика, в четвъртък управляващите одобриха решението за подписване на договор с 4 международни банки за посредничество при емитирането на 16 млрд. лв. държавен дълг за периода 2015-2017 г. Договорите с "ЕйчЕсБиСи", "Ситибанк", "Уникредит" и "Сосиете Женерал", предложени от правителството, бяха разглеждани на заседания на двете комисии и двете обсъждания бяха съ проводени с процедурни скандали. След като първо комисията по външна политика отхвърли решението, после то бе променено след незачитане на глас на член на комисията. По сходен сценарий се разви гласуването и в бюджетната парламентарна комисия, където решението за новия дълг мина с процедурен сакндал и на косъм.

Първоначално ратификацията на договорите беше подкрепена от 9 депутати на бюджетната комисия – представителите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Български демократичен център. Против гласуваха четирима - от БСП и "Атака", а петима народни представители - от ДПС и Патриотичния фронт, се въздържаха. В тази ситуация решението нямаше как да бъде прието.

Обрат

Обрат обаче настъпи, след като зам.-председателят на комисията Диана Йорданова от ГЕРБ се обади, че представителите на БСП в залата са трима, а отрицателните гласове от партията са четири. Явор Гечев от левицата ѝ припомни, че в началото на заседанието председателят на комисията Менда Стоянова е решила да зачете гласа на отсъстващия Георги Търновалийски, който бил болен. Според Йорданова това означава, че има болничен лист и няма как да участва макар и задочно в гласуването. Колегите на Търновалийски от БСП обясниха, че той няма болничен и отново припомниха, че в началото на заседанието е взето решение за зачитане на гласа му.

Председателят на комисията Стоянова обаче застъпи тезата на съпратийката си Йорданова и обяви, че решението за ратификация на договорите за посредничество при поемането на външния дълг се приема. Това предизвика бурната реакция на народните представители от левицата, които напуснаха заседанието.

По-късно Стоянова обясни пред медиите, че направила проверка и поправя грешката си от началото на заседанието да зачете гласа на Търновалийски. Тя изтъкна три причини за новото си решение. Първо депутатът не присъствал на заседанието на комисията. Второ, в четвъртък въобще не се е регистрирал в парламента. Трето, щом е болен ще има и болничен лист и няма как да упражнява правото си на глас.

След изричен журналистически въпрос Стоянова обясни, че има още двама отсъстващи депутати, членове на комисията. Единият, чието име не пожела да уточни, е гласувал задочно, защото бил заявил това предварително. По-късно се разбра, че става въпрос за Владимир Николов от ГЕРБ. Вторият, който не е присъствал, е Борислав Борисов от АБВ. Той бил болен и не влиза в сметките за вота на комисията.

Преди процедурния скандал с гласуването, решението за одобряване на договорите за посредничество по външен дълг за 16 млрд. лв., предизвика и разгорещени дискусии в залата. Основните противници бяха депутатите от БСП, които повториха аргументите си от сряда, че то е недобре обосновано, опасно за икономиката и противоречи на конституцията. "Този нечуван дълг ни води по пътеката на гръцкия сценарий“, предупреди Гечев. Според него рязкото покачване на дълга увеличава много и средствата, нужни за лихви.

ДПС поиска извинение за нощта на белия автобус

От ДПС обясниха, че ще вземат допълнително решение дали парламентарната им група ще подкрепи ратифицирането на договорите. Техните притеснения са, че има опасност страната да влезе в дългова спирала, тъй като заемите ще се увеличат от 9.68 млрд. лв. през 2009 г. на 27.4 млрд. лв. през 2017 г. Делът им от БВП пък ще нарасне от 12.6 на сто на 31.3%.

"Трябва да харчим по-малко“, каза Йордан Цонев от ДПС и призова за реформи, които да свият разходите. Такива, според партията му, нямало разписани в управленската програма на кабинета. "Ние сме за стратегия за управление на дълга, но трябва да я видим в детайли“, каза Цонев. Той поиска извинение от всички, критикували правителството на Пламен Орешарски за предложението за поемане на допълнителен дълг от 1 млрд. лв. през 2014 г. Според него това е довело до "нощта на белия автобус“, когато протестиращи обсадиха парламента, а полицията направи неуспешен опит да изведе останалите в сградата депутати с автобус. "Институтът за пазарна икономика, Реформаторският блок и всички, които говореха глупости по телевизиите тогава, да се извинят сега“, призова Цонев. От БСП припомниха, че настоящият финансов министър Владислав Горанов също е бил сред противниците на предложението.

Според Корман Исмаилов от Реформаторския блок, одобрението на договорите за посредничество по външния дълг, дава спокойствие и въздух от гледна точка на финансите на страната. Той обаче предупреди, че ако няма реформи, страната ще бъде поставена под риск от увеличаващия се дълг.

"Трупането на дефицит винаги ще трупа дълг“

Финансовият министър Владислав Горанов защити предложението за 16 млрд. лв. нови задължения с това, че няма друг начин за финансиране на бюджетния дефицит, който ще продължи да съществува до 2017 г. Според него партиите трябва да заемат ясна позиция за намаляване на разходите по сектори, а не едни техни представители да критикуват увеличението на разходите, а други свиването им. "Трупането на дефицит винаги ще трупа дълг. Ако някой ден започнем да управляваме газовите залежи, положението може да се подобри временно“, обобщи той.

По-късно пред медиите финансовият министър определи критиките на БСП като отчайващ ход да се прави политика. Според него с програмата за дълга за три години се дава ясна прогноза как ще се финансира дефицита и се дава стабилност и възможност на правителството да плаща задължения дори и при политическа несигурност.

Банките поискали да са посредници

Горанов обясни, че четирите банки-посредници са избрани, тъй като те отпуснаха заем от 1.5 млрд. евро на страната в края на миналата година за покриването на недостига при изплащането на гарантираните депозити в КТБ и за отпускане на държавна помощ на Първа инвестиционна банка. Срещу бързото отпускане на дълга те поставили условие да посредничат при емитирането на облигации в бъдеще. Освен това имали престиж и щели да привлекат достатъчно инвеститори при пускането на книжата. Горанов обясни, че можело в бъдеще и други финансови институции да се присъединят към вече избраните. Председателята на бюджетната комисия Стоянова поясни по-късно, че условието е четирите банки да са посредници при първата емисия облигации през тази година, с която ще се върне заемът, получен от тях в края на 2014 г. След това кръгът на посредниците може да се разшири.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?