С пари от парниковите газове ще слагаме соларни панели по покривите

Търсят се средства за подпомагане на граждани и фирми да инсталират фотоволтаични панели по покривите си и да задоволят собствените си енергийни нужди, съобщи в понеделник министърът на околната среда и водите Нона Караджова по време на форум, посветен на ускоряването на инвестициите през тази и следващата година.

След това тя обясни пред журналисти, че разчита това да стане със средства от държавната търговия с емисионните единици въглероден двуокис. Караджова все още е оптимист, че въпреки отнетото право на страната ни да продава спестените обеми вредни газове, до края на годината ще има сделка за продажба на част от парниковите квоти, от които държавата ни се надява да спечели около 300 млн. евро.

По думите ѝ слагането на соларните съоръжения по покривите на жилищните сгради ще стане част от политиката за саниране на старите панелки. Дейностите ще се финансират от държавата с минимално участие от страна на частните собственици, като точните механизми за подпомагането предстои да се разработят, но Караджова смята, че тази програма има всички шансове да стартира през 2011 г.

Екоминистърът защити предвидените в закона за земеделската земя ограничения за полагане на вятърни перки и фотоволтаици върху плодородни ниви. Според Кадаржова инвеститорският интерес специално в областта на производството на електроенергия от слънце трябва да се пренасочи от земеделските земи към изоставени индустриални зони и полигони.

Колегата ѝ, отговорен за икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков обаче каза, че ако се установи, че върху една нива четвърта категория има потенциал за производство на енергия колкото върху огромно количество декари на други места, тя ще се жертва след съответната оценка. Затова и в подготвяния сега национален план за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г. ще има ясно обособени зони с най-голям потенциал за производство на “зелена“ енергия и след съответната екооценка към тях ще се насочва инвеститорският интерес.

Бизнесът от своя страна се оплака, че два дни преди изпращането на ВЕИ-плана за съгласуване в Брюксел те все още не са виждали документа. Трайков опонира, че проект им е предоставен, но окончателния вариант действително ще видят след изпращането му за одобрение от ЕК.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма коментира пред форума, че от инвестициите във ВЕИ на практика в страната остава много малка добавена стойност.

“Нещо се купува от чужбина, инсталира се в страната и работи. Трудно е да се види каква точно е добавената стойност, но е лесно да се види как изтичат субсидирани средства, които са ограничен обществен ресурс“, заяви Трайков.

Той също така каза, че за по-доброто съгласуване на ВЕИ- проектите роля ще изиграе и въвеждането на конкурентен принцип за разпределяне на квотата за ВЕИ, без обаче да даде повече подробности по въпроса.

Бизнесът се оплака също така, че в момента Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е определила прекалено ниски цени за изкупуване на енергията, произведена от биомаса и биогаз, което спира развитието на проекти в тази насока. Председателят на Асоциацията на хранителната и питейната промишленост Димитър Зоров, който е и крупен производител на млечни изделия, отбеляза, че по този начин се пропускат възможности за развитие на животновъдството и използването на торовете в производството на ток.