С розова фланелка срещу тормоза в училище

Ученици от различни градове в страната се включиха в отбелязването на Световния ден за борба с тормоза в училище, известен още като "Ден на розовата фланелка".

Всяка последна сряда на февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище.

Денят се отбелязва от 2007 година, когато деветокласник от Канада се появява на откриването на учебната година, облечен в розово поло. Така той си навлича обидите и подигравките на по-големите момчета, които успяват да го докарат до плач.

Двама ученици - Дейвид Шепърд и Травис Прайс, стават преки свидетели на тормоза. На следващия ден те решават да купят 50 розови тениски и да ги раздадат на съучениците си. По този начин децата изразяват своята подкрепа и съпричастност към тормозеното момче.

Оттогава инициативата набира все по-голяма популярност сред младежите и бързо се разпространява из хиляди училища по целия свят.

У нас тази година в инициативата се включиха ученици от София, Бургас, Разград, Добрич, Шумен, Казанлък, Белоградчик и други градове.

За разглеждането на темата и проблема не са важни толкова статистиките, колкото явлението, отношението. Нека мъжете покажем подкрепа, заинтересованост, съпричастност, стига сме демонстрирали мъжественост “по балкански“, коментира пред БНР социологът Давид Кюранов от Асоциация “Родители“, инициатор на националната кампания “Да бъдеш баща“.

“Днес каним бащите и важните за децата мъже в българските училища с апела да сложат розова риза, тениска, вратовръзка или лентичка и да кажат "Не!“ на тормоза, защото вярваме, че силата на мъжа може да е съзидателна, а не разрушителна, и защото искаме децата в училище да усетят подкрепата на мъжете до себе си“, заяви той.

Първокласници от началното училище “Васил Левски“ в Белоградчик се включиха в игра, в която на голямо табло във формата на розова фланелка залепяха послания за борба с тормоза в училище. Заниманието завърши като всички ученици прочетоха “вълшебните“ думи "моля“, “благодаря“, “извинявай".

Световни проучвания, които се потвърждават и от българския опит, сочат, че средно всяко пето дете е било жертва на тормоз, а всяко седмо е тормозило съучениците си под някаква форма. Близо 2% от децата са били подложени на тормоз в продължение на много години и се смята, че това е една от сериозните причини за самоубийствата в училищна възраст.

Тормозът често остава скрит поради нежеланието на децата да споделят, защото не очакват съществена помощ от възрастните – у нас едва 23% споделят с учителите за такива случаи.