С определение на Районния съд в Горна Оряховица от понеделник е наложен запор върху всички активи и акции на ДЗИ Банк, предаде Дарик радио. Това става в деня, когато бе обявено финализирането на продажбата на банката на гръцката Юробанк.
Според юристите на финансовата група ДЗИ „съдебното постановление за налагане на запор върху всички акции на публично дружество няма аналог в историята на обезпечителното производство, граничи с абсурд и представлява изключително опасен прецедент за правната и финансова сигурност на борсовия и банковия пазар”.
Допуснатите от Горнооряховския районен съд обезпечителни мерки са за запор върху 100% от акциите на ДЗИ Банк, т.е. върху 50 млн. обикновени поименни безналични акции с номинална стойност от 1 лев, както и върху недвижимите имоти, собственост на банката.
Делото е заведено от част от акционери на бившата Тракия банк – Пловдив, която през 1998 година е продадена на Росексимбанк, собственост на убития преди една година бизнесмен Емил Кюлев.
По-късно чрез приватизационна сделка Росексим купи застрахователното дружество ДЗИ и се преобразува в ДЗИ Банк.
Акционерите, които са държали 54,53% от Тракия банк твърдят, че техният дял не е бил осребрен при продажбата. Според юристите на финансовата група наложените обезпечителни мерки надхвърлят многократно евентуалните бъдещи претенции и така е допуснато свръхобезпечаване на исковете.
Съдът е дал 9-месечен срок на претендентите да внесат в съда искането си към ДЗИ за неплатените акции. От банката коментират, че това е произвол и правен абсурд, че обичайният срок е един месец и заявяват, че ще сезират компетентните контролиращи органи включително Висшия съдебен съвет за нарушенията на горнооряховския съдия Еманоел Вардаров, издал определението.
На 14 декември на пода на Българска фондова борса бе финализирана продажбата на 74,26% от капитала на ДЗИ Банк на гръцката Юробанк.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
18 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
.....
В периода на ничията собственост в ДЗИ БАНК се краде като за последно.
не ме ебе за тъпите мутри
Поздрав на колегите юристи във форума, които са поднесли професионални коментари по случая.
този неграмотен горнооряховския съдия със същия успех може да наложи запор на ланския сняг в задния ми двор.Определението на съда е по принцип необжалваемо, дори когато крещящо противоречи на закона, но пък от друга страна не виждам как би могло да повлияе на реалния живот.Акционерните дружества са отговорни не с капитала си, а с имуществото си (активите си). Акциите не са собственост на банката - а са документ, че някой акционер е дал назаем пари на банката, така че няма никакъв проблем въпростният …
акционер да си предостави взимането (акциите) на трето лице.Акционерното дружество е анонимно, т.е. собственникът му не е известен и може да се сменя десетки пъти на ден, което никой съд не може да спре с никакви мотиви и определения.Тъжното е че иначе добре развитото преди комунистическия период булгарско търговско право до такава степен е било изтрито от съзнанието на хората, че вече 20 години азбучни положения са неизвестни или погрешно интерпртирани от безбройните неграмотни и силно корумпирани съдии и прокурори.
Българската мафия е много силна - в лицето на БСП тя е на власт.
Не е извършено валидно прехвърляне на акциите, посочени във временните удостоверения. Сделката е нищожна, поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Предмет на прехвърляне са записаните поименни акции, които се различават от временните удостоверения, материализиращи правото на собственика да получи записаните акции след издаването им. За да бъдат прехвърляни, акциите трябва да съществуват реално като такива. Те трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 1 ТЗ: да съдържат означението …
"акция", вида на акциите, както и останалите задължителни съставки на закона.Акциите на дружеството са поименни (вж. чл. 8.1 от Устава на дружеството), поради което на лицевата им страна следва да се впише и името на първоначалния собственик (чл. 183, ал. З ТЗ). Те се прехвърлят само с джиро (чл. 185, ал. 2 ТЗ и чл. 12 от Устава) и то трябва да бъде написано върху ценната книга или върху прикрепен към нея лист/алонж (чл. 468 ТЗ).Следователно джирото трябва да бъде написано върху самата акция или прикрепен към нея лист, а не върху временните удостоверения. За да настъпи прехвърлителният ефект на джирото, трябва да съществува ценната книга - акцията - т. е тя трябва да бъде издадена като такава с вписване на лицевата й страна на нейния собственик, след което именно тя да бъде прехвърлена с джиро. След като няма издадени акции, не е извършено валидно и тяхното джиросване, поради което няма и прехвърляне на поименни акции, което да бъде вписано в книгата на поименните акционери.Съобразно изложеното дотук ВКС Търговска колегия намира, че решенията на двете съдебни инстанции са неправилни, като постановени по недопустим иск (чл. 218б, б. "б" ГПК). На основание чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209 ГПК те ще следва да бъдат обезсилени, а производството по делото прекратено.
С подобна съдебна система изобщо не сме за Европа. Обезпечението вероятно се налага въз основа на посоченото Решение № 134 от 9.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 882/2003 г., постановено от зам.-председателят на ВКС Любка Илиева. Това съдебно решение на практика обявява за нищожни почти всички прехвърляния на акции през последните 17 години. Що за съд имаме след като след 15 години години еднозначна съдебна практика, че джиросването на временното удостоверение прехвърля собствеността на акцията, ВКС …
минава на противоположни позиции. По този начин Волен Сидеров изобщо не е необходимо да предлага закон за реприватизация. И без това обичайно АП прехвърля собствеността върху акциите на приватизираните предприятия чрез джиро върху временните удостоверения, а не върху акциите. Според посоченото решение на ВКС джирото върху временните удостоверения обаче не прехвърляло собствеността. А решенията на ВКС са задължителни за всички съдилища. От тази "купена" практика на ВКС се възползват в случая и т.нар акционери на Тракия банк.
Решение № 134 от 9.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 882/2003 г., ТК, докладчик зам.-председателят на ВКС Любка ИлиеваРешение № 134 от 9.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 882/2003 г., ТК, докладчик зам.-председателят на ВКС Любка ИлиеваБюлетин на ВКС, бр. 12/2003 г., стр. 38чл. 185, ал. 2,Поименните акции записани с временните удостоверения могат да се прехвърлят едва след издаването им.------------------------Предявеният иск с правно основание чл. 71 ТЗ е недопустим. С него ищците искат да бъде вписано …
в книгата на поименните акционери прехвърлянето на поименните акции, посочени във временните удостоверения от собствениците на удостоверенията на ищците. Искът е недопустим като преждевременно заведен. Исканото вписване в книгата на поименните акционери може да се извърши само след валидно прехвърляне на акциите. Такова в случая няма, защото прехвърляне на посочени във временните удостоверения поименни акции може да стане само след издаване на акциите.Временното удостоверение отговаря по съдържание на акциите, но не се идентифицира с тях. То удостоверява само, че собственикът му срещу направените имуществени вноски е записал определения брой акции, които акции ще му бъдат издадени от дружеството при представяне на удостоверението (чл. 167 ТЗ). Временното удостоверение материализира само правото на акционера да получи записаните акции. То замества акциите до издаването им, временно изпълнява функциите на акциите, но не може да се отъждествява с тях.Временното удостоверение представлява поименна ценна заповедна книга, поради което само по себе си може да се прехвърли чрез джиро след възникване на дружеството (чл. 187, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ), като приобретателят му ще придобие и правото да получи посочените в него поименни акции. В случая, обаче не се прехвърлят временните удостоверения, а се цели прехвърляне на удостоверените с тях поименни акции. Става въпрос за налични, а не безналични поименни акции, които не представляват заповедна ценна книга и не се прехвърлят с джиро. (Съгласно чл. 127 ЗППЦК и чл. 15 от Наредба № 19 от 12.08.1996 г. за Централния депозитар за ценни книжа издаването, прехвърлянето и залагането им се регистрира в Централния депозитар, който издава документ с удостоверително значение).
обезпечителен иск??!:) Явно професор Сталев е пропуснал да отбележи в учебника си, че бързината на обезпечителното производство намалява пропорционално на увеличаване имуществото на съответния съдия.