Съдът на ЕС вероятно ще запази връзката между еврофондовете и върховенството на закона

Съдът на ЕС вероятно ще запази връзката между еврофондовете и върховенството на закона

Жалбите на Унгария и Полша срещу обвързването на европейски средства със зачитане на върховенството на правото трябва да бъдат отхвърлени от Съда на ЕС, гласи заключението на генералния адвокат на Съда Мануел Кампос Санчес-Бордона.

Мотивът е, че този режим е съвместим с член 7 от Договора за Европейския съюз, по който се отнема правото на глас и е съобразен с принципа на правна сигурност.

През декември миналата година бе приет механизъм, който въвежда обвързване на еврофондовете с върховенството на закона. Той позволява на Съвета на ЕС да приеме по искане на Европейската комисия мерки като, например спиране на плащанията от бюджета на Съюза.

Бордона отбелязва, че новото европейско законодателство ясно определя кога може да се стигне до спиране на преводите от бюджета на ЕС към страни членки - при нарушения, свързани със законността и които водят до преки отрицателни последици за бюджета. Новите правила изискват да има достатъчно пряка връзка между нарушението на принципите на правовата държава и изпълнението на бюджета, уточнява той, цитиран от Съда на ЕС.

Полша и Унгария подкрепиха в Европейския съвет въвеждането на новите правила, но ги оспориха пред Съда на ЕС. Европейската комисия реши да не предприема мерки по новото законодателство, докато няма решение на Европейския съд. Това стана причина Европейският парламент да заведе иск срещу ЕК в Европейския съд. Днешните заключения на Бордона не са обвързващи за Съда на ЕС, но обикновено окончателните решения са съобразени със становищата на генералните адвокати.

Съгласно новите правила плащанията от бюджета на ЕС могат да бъдат задържани за държави, в които установените нарушения на принципите на правовата държава излагат на риск управлението на средствата на ЕС. Идеята е, крайните бенефициенти на парите да не стават потърпевши от нарушенията на властите.

Правителствата на Полша и Унгария оспориха регламента пред Съда на ЕС, изтъквайки, че целта му не е да защити бюджета, а да се използва като политически инструмент. В защита новите правила пред Съда пледираха Европейската комисия, Съветът на ЕС, Европейският парламент и 10 страни членки.

Като част от политическата сделка, постигнаха в края на миналата година, лидерите на ЕС поискаха от ЕК да се въздържа от прилагане на механизма, докато не се произнесе Съдът на ЕС.

Въпреки това Европейската комисия, под натиска на ЕП да действа по повод притесненията за ерозия на правовата държава и злоупотреба с еврофондове, миналия месец изпрати писма до Варшава и Будапеща като първа неформална стъпка преди активирането на механизма.

Очаква се Съдът на ЕС да се произнесе финално в началото на 2022 г.

Унгарския министър на правосъдието Джудит Варга се опита да омаловажи обявеното в четвъртък заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС.

"Преди очите на брюкселския елит и ляво-либералните медии да се напълнят със сълзи от радост, нека напомня на всички: това е само предложение. Мнението на генералния адвокат не взима под внимание правните проблеми с регулацията", написа тя във Фейсбук и добави: "Ние казваме не на шантажа с върховенството на закона".

Варшава също реагира. Мнението на Бордона явно цели да одобри условен механизъм, който отсъства в Договорите на ЕС, написа в Туитър Себастиан Калеа, държавен секретар в полското министерство на правосъдието. "Беше наивно да вярваме на институциите на ЕС, че са в състояние да се самоограничат", допълва той, цитиран от "Политико".

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Защо Сотир Цацаров подаде оставка от КПКОНПИ?