Съдът в Страсбург отхвърли претенциите на Сакскобургготски за "Кричим"

Страните имат 5 месеца да се споразумеят за мораториума от 2009 г. и дворците "Саръгьол" и "Ситняково"

"Кричим", сн: pochivka.bg

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на фамилията Сакскобургготски за действията на българската държава по ключовия казус с реституцията на резиденция "Кричим". Делото в Страсбург обаче ще продължи по жалбите на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Хробок заради наложения през 2009 г. от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната употреба на т.нар. "царски имоти".

Страните по делото имат срок от пет месеца, за да се споразумеят по делото преди съдът да се произнесе окончателно, съобщи адв. Михаил Екимджиев, който представлява Сакскобургготски, цитиран от сайта "lex.bg".

Делото за резиденция "Кричим" е ключово за разплитане на възела с делата за имотите на Симеон II и сестра му. На три инстанции българският съд обяви, че резиденцията е строена с пари на Интендантството на цивилната листа на Царя, която е държавна институция. Магистратите приеха, че няма доказателства, че имотът е строен с лични пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези аргументи реституционните претенции на Сакскобургготски бяха отхвърлени.

Казусът "Кричим" доведе до серия от дела на държавата срещу бившия премиер и детрониран монарх за останалите имоти, които той успя да си възстанови предимно по време на премиерския си мандат.

Ключовото в решението на съда в Страсбург е, че българските съдилища са се произнесли "детайлно" и "добре обосновано" по казуса "Кричим".

ЕСПЧ напомня, че резиденция "Кричим" никога не е била във владение на Симеон II и сестра му. Двамата поискаха реституцията на имота от областния управител на Пловдив през 2008 г., но тогавашният управител Тодор Петков (БСП) им отказа. По това време Сакскобургготски все още беше лидер на НДСВ и участваше в управляващата тройна коалиция. Решението на Тодор Петков доведе до криза във властта, но въпреки това областният управител отстоя позицията си. Симеон II реши да съди държавата заради отказаната му резиденция.

Финалното решение на Върховния касационен съд бе в полза на държавата и даде необходимия прецедент, върху който стъпиха и останалите дела за собствеността върху т.нар. "царски имоти".

През 2009 г. на власт дойде първото правителство на ГЕРБ, а казусът с имотите все вълнуваше живо обществото. По настояване на лидера на РЗС Яне Янев, който сега е съветник на премиера Бойко Борисов, парламентът гласува мораториум върху продажбата и комерсиалната употреба на всички имоти, върнати от държавата на Сакскобургготски. Мораториумът трябваше да е временен, до приемането на закон, който да уреди въпросът с тези имоти. Целта на забраната бе да се обезпечат съдебните дела. Мораториумът обаче не е отменен вече девета година, закон няма, а част от делата още не са приключили.

Съдът в Страсбург обявява, че делото в ЕСПЧ за имотите ще продължи в частта за жалбите на Сакскобургготски за мораториума. Царската фамилия жали, че мораториумът ги е поставил в ситуация на правна несигурност относно собствеността им и начините за нейното използване. Те нямат право на достъп до съд, за да жалят мораториума, тъй като българският съд не може да се произнася върху това решение на парламента.

Съдът в Страсбург ще прецени дали България е допуснала нарушение на защитата на собствеността, правото на справедлив процес и правото на справедливо обезщетение. Ще се разгледат решенията на българските съдилища, които признават държавата като собственик на дворците "Саръгьол" и "Ситняково". За разлика от резиденцията "Кричим", те вече бяха върнати от държавата на Сакскобургготски, а после му бяха отнети след решението на съда. ЕСПЧ е комуникирал тези жалби с българското правителство.

Жалбоподателите по делото пред Страсбург бяха седмина – Симеон II, Мария-Луиза Хробок и петима наследници на абдикиралия цар Фердинанд I, които са германски граждани. Съдът в Страсбург отхвърля жалбите на петима наследници на Фердинанд с аргумент, че те не са успели да докажат претенциите си. ЕСПЧ казва, че те никога не са притежавали права върху имотите в България, нито някога са ги използвали, за да са ощетени от мораториума на парламента.

Споделяне
Още по темата
Още от България