Съдът в Страсбург: Военните съдилища в България не могат да съдят цивилни

Независимостта на магистратите под пагон е съмнителна, потвърждава ЕСПЧ

Съдът в Страсбург: Военните съдилища в България не могат да съдят цивилни

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е на път да предизвика радикална промяна в българската съдебна система, отнемайки юрисдикцията на военните съдилища върху цивилни граждани. Решението на съда в Страсбург е по делото "Мустафа срещу България". Заради неговата важност се допуска обжалване на решението пред Голямата камара на ЕСПЧ.

През 2011 г. цивилният български гражданин Хюсеин Мустафа е обвинен като лидер на организирана престъпна група за контрабанда на стоки с голяма стойност. Поради факта, че само един от членовете на предполагаемата престъпна група е бил военен, всички останали също са изправени пред военен съд.

Причината е в Наказателно-процесуалния кодекс. Според българския процесуален закон делата за организираните престъпни групи са в юрисдикцията на Специализирания наказателен съд. В случая на Мустафа обаче, делото се гледа от военен съд, чиято юрисдискция е смятана за по-висша от тази на спецсъда, когато някой от обвиняемите е военен (чл. 411А, ал.7 от НПК).

Според Европейският съд по правата на човека, общото прилагане на това правило е нарушение на правото на справедлив процес.

Хюсеин Мустафа твърди, че военният съд не е бил нито независим, нито безпристрастен. Съдът в Страсбург намира, че тези съмнения са напълно оправдани.

"Фактите, че военните съдилища са формално инкорпорирани в армията, както и статутът на съдебните заседатели във военния съд - те са по дефиниция армейски офицери, показват, че военните съдилища не могат да бъдат смятани за равнозначни на общите съдилища", се казва в решението на Европейския съд.

Институцията в Страсбург допълва, че българските военни съдилища имат изключителна юрисдикция върху престъпления, извършени съвместно от военни и цивилни, дори когато тези престъпления нямат никаква връзка с армията.

През 2015 година Хюсеин Мустафа е осъден на пет години затвор и 20 000 лева глоба от съдебен състав, в който влиза един военен съдия и двама съдебни заседатели, които са армейски офицери. Присъдата е потвърдена на втора инстанция. Накрая Върховният касационен съд го осъжда на 3 години за контрабанда, но го оправдава по обвинението му като лидер на организирана престъпна група. Европейският съд в Страсбург напомня, че ВКС не е имал право да направи пълна ревизия на решението на военните съдилища.

"Трябва да има убедителните причини за изправянето на цивилни пред военен съд", посочва съдът в Страсбург. И допълва, че подобна практика не бива да се допуска само защото един от обвиняемите по конкретно дело е военен.

Върховният касационен съд заявява в позиция по делото, че законът дава достатъчно гаранции за независимостта на военните съдии. Те са обект на същите кадрови и дисциплинарни процедури като съдиите от общите съдилища.

ВКС се аргументира с факта, че военните съдии наистина имат военен чин, но не са офицери от кариерата, а техният чин е даден служебно от административния ръководител на съда, в който работят.

Европейският съд не е напълно съгласен с ВКС. В решението му се напомня, че съдебните съставите във военните съдилища се състоят от съдебните заседатели, които са армейски офицери. По делата на първа инстанция заседателите са мнозинство в съдебния състав. Това показва, че военните съдилища не са еквивалент на цивилните.

По делото България е осъдена да плати 2500 евро на Хюсеин Мустафа за нарушено право на справедлив процес и той получава право да поиска преразглеждане на присъдата си. По-важното обаче е, че ако това решение бъде оставено същото, българските военни съдилища ще загубят значителна част от своята юрисдикция. Това, на практика, би лишило от смисъл тяхното съществуване, защото те и сега почти нямат работа.

Споделяне

Още от България