Съдебна власт, корупция и ченгета

“Според мен най-голямата трагедия тези личности са преживели от факта, че оперативните работници, които някога са ги вербували, сега ги шантажират. За пари. Или за решаване на важни въпроси. Магистрати например са били изнудвани за решаване на определени дела. Зам.-министри – също. Някой е бил агент примерно от 1975 до 1982 г. Оперативният работник е напуснал системата, сега работи като адвокат. И той уверява клиентите си: “Нямате проблеми, имам човек, когото държа в ръцете си... само че са нужни и пари...” Разбирате ли? Веднъж го топи, че е бил агент, а втори път – че е корумпиран. Най-важното е, че 23-мата, които си чуха в парламента имената, повече няма да бъдат изнудвани .”

Богомил Бонев пред вестник “Труд”, 24 октомври 1997 г.

С тези думи преди близо пет години в качеството си на вътрешен министър Богомил Бонев аргументира започналия през 1997 г. законодателно уреден процес на разкриване имената на сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност във висшите сфери на властта в демократизираща се България. По-късно вече Бонев говореше друго, а после самият той стана герой на специализирани доклади. Не това обаче е важното. Важното е, че казаното от него през октомври 1997 г. е ключовата истина за характера и спецификата на прехода в България.

Схемата, свързана с ДС, до голяма степен обяснява корупционните механизми, зависимостта на независимата (по конституция) съдебна система от паралелни структури, тази схема е в основата на ширещата се престъпност и безнаказаност.

Наскоро парламентът прие промени в Закона за съдебната власт, а президентът го пусна за обнародване в “Държавен вестник”. Всички дебати по закона обаче изглеждат твърде нелепо. За каква борба с корупцията, за каква независима съдебна власт (която да съблюдава и националната сигурност и суверенитета на държавата съгласно своите правомощия), за каква нейна легитимност може да става дума изобщо, след като не бе направено най-важното. А именно: приемане на изрични текстове и процедури в Закона за съдебната власт, на базата на които за всеки съдия, прокурор и следовател да бъдат издирвани и огласявани всички налични данни за него (включително и тези от т.нар. картончета – забрана от Конституционния съд за това няма) за сътрудничество с комунистическите тайни служби.

Оттук не само трябва да се започне, но без това просто не може да се мине, ако целта е реално оздравяване на съдебната власт и постигане на реална нейна независимост като условие за коренна промяна във функционирането на държавата, в развитието на демокрацията и промяна в икономическите отношения в страната и оттук - в стандарта на живот.

Очевидно е, и че зависимостта от тайната за връзки с ДС на лице, заемащо важна държавна или обществена позиция, е заплаха за независимостта и суверенитета и сигурността на държавата, тъй като тоталитарните ни тайни служби бяха филиал на съветските (чийто главен наследник в момента са руските).

Текстове за проверка за сътрудничество с ДС и РУ на ГЩ на съдии, прокурори и следователи, както и на адвокати от определени адвокатски органи и институции съществуваха в отменения преди броени месеци от управляващото парламентарно мнозинство Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. С акта на отмяната на т.нар. Закон за досиетата, НДСВ, ДПС и БСП окончателно свалиха маските по отношението на своята идентичност. Затова щеше да е повече от странно, ако сега от тях бе излязло предложение за промени в Закона за съдебната власт в посока проверка и разкриване на данни за принадлежност към спецслужбите на комунистическа България на заемащите постове в съдебната система.

Но не по-малко странно е поведението на обновяващият се (?) СДС. И то след декларациите на покаяние, за допуснатата “грешка” по време на четиригодишния му управленски мандат по отношение проблема с максимално разкриване на агентите и документите на тоталитарните тайни служби. Нито един представител на СДС сега не отрони и дума, та камо ли да предложи конкретни решения относно проблема с “ченгетата” и “доносниците” в съдебната власт, за нейната изключителна уязвимост по тази линия, за практически противоконституционното запазване на тайната за подобни връзки на представителите на тази власт. В съвсем друго някои членове на СДС видяха противоконституцонност и там хвърлиха енергията си. И обещаха тепърва да хвърлят още повече.

Човек вече започва да се пита това поведение само политическа неадекватност ли е или пък няма нищо случайно...

Така или иначе, колкото и глупава или безнадеждна да изглежда ситуацията, тя ще има своето неотменимо продължение.

Опитите на по-“демократичната” част от ченгеджийско-олигархичния “елит” на България да утвърждава правила на правова и демократична държава, изключвайки обаче в голяма или огромна степен себе си от тях, са ни по-малко, ни повече нонсенс.

Така че, макар животът никога да не е черно-бял, пътищата за България изглеждат два: или игра по свирката на НАТО и демократична Европа или ново “посткомунистическо” преизпълнение на плана с Путин и Лукашенко.

Колкото до надеждите за подобряването на работата на съдебната система след направените промени в Закона за съдебната власт, те би трябвало да се свързват вече в много по-голяма степен с правосъдния министър - с оглед увеличените му значително правомощия. Сиреч с Антон Станков, който предложи оръжейния бос – приятел на Милошевич и на руската военна олигархия Петър Манджуков за лауреат на най-високото държавно отличие.