Съмнява ме, че правителството изкуствено завиши цената на брейдитата

Г-н Димитров, доколко изгодна според Вас е сделката за замяна на част от външния ни дълг?

Сделката е замяна на Брейди книжа с дългосрочни десетгодишни облигации, половината от които в долари, половината в евро. Безспорен плюс е, че една част от доларовия дълг се заменя за дълг в евро. Ние поемаме излишен риск, имайки задължения в долари, а държейки активите си в евро.

Оттук нататък обаче започват съмненията доколко замяната е изгодна и доколко не. Плюс е, че се разсрочват определени плащания по главницата за след десетина години, като се предполага, че тогава ситуацията ще е много по-добра и ще има възможност да изплатим лесно тези задължения. Те ще бъдат през година - 2013 - 2015, по 500 млн.долара накуп, което въобще не е малко. Но тогава пък може да се извърши ново разсрочване.

Лихвите, които ще плащаме по новите облигации - 7,5 - 8,5%, ще бъдат доста по-високи в сравнение с тези, които плащаме сега по Брейди книжата. Рисковете са следните - ако лихвените проценти се задържат на това ниско равнище, ще се наложи да плащаме много по-високи суми от тези, които плащаме в момента. Знаете, че тази година лихвите върху долара са безпрецедентно ниски от 50 години насам. Хората, които извършват сделката, си я представят, сякаш тя носи само печалба, но това съвсем не е така. Единствената видима печалба, която ще има за България, е освобождаването на колатерала - обезпечението на DISC облигациите от около 100 милиона долара, които ще влязат в държавния резерв, защото еврооблигаците обикновено са без обезпечение.

Това, което мен ме съмнява, пък и имаше изразени съмнения в средствата за масова информация е, че цената на брейди облигациите беше изкуствено завишена от целенасочени действия на правителството. Говореше се, че имало два транша обратно изкупуване на облигации. От правителството нито го потвърждават, нито го отричат, но по-скоро с това си мълчание го потвърждават. Брейди облигациите са се вдигнали с над 10 пункта, което ги прави по-неизгодни при обратното изкупуване и замяната им с други еврооблигации.

Сега виждаме, че се появява един марж от около 100 млн. долара между предишната и сегашната цена, които са гърба на българския народ и той трябва сега да ги плати. Именно в този марж могат да влезнат разни нечисти помисли. За съжаление, нито изявленията нито на Красимир Катев, нито тези на Милен Велчев не разсеяха съмненията. Напротив, техните изявления, и като гледам по пресата какви хора ги подкрепят, показват, че има нещо съмнително в цялата операция.

Преобладаващата част от операцията се стреми да замени едни брейди книжа, които не са много добри. Но забележете, те не са много добри не за България, а за инвеститорите. Вярно е, че и за България могат да се получат някакви ползи, но това единствено ще покаже развитието - след 6, 7, 10 години ще се каже какво сме спечелили и какво сме загубили по този сделка. Но безспорно за инвеститорите това е една много приятна операция, защото заменя един не особено популярен инструмент, каквито са брейди книжата, с едни облигации, които се движат нормално на световните пазари. Щом новите облигации са атрактивни за инвеститорите, значи са неатрактивни за онзи, който ги eмитира - т.е. за страната.

По време на презентацията на сделката при президента, аз останах с впечатление, че те искат да продадат един продукт, като му изтъкват само плюсовете, които биха се получили в бъдеще, но без да изтъкват рисковете и минусите. Може би тези хора, които са работели в подобни банки, са свикнали да правят нещата така и да оставят клиентите да си мислят какви ще бъдат евентуалните негативи. Но те трябва да знаят, че в България така не се работи и не би трябвало да се работи.

Аз се съмнявам в тяхната добронамереност, защото се съмнявам в една част от техните действия по отношение на сделката. Защо да не се съмняваме от гледна точка и на евентуалната материална изгода, която биха реализирали хора около тях? Не казвам самите тях, но защо пък да ги изключваме...

Милен Велчев и Красимир Катев повтарят постоянно тезата си, че LIBOR e на изключително ниски нива и се очаква повишаване. С това те обясняват изгодността да фиксираме в момента бъдещите си лихвени плащания. Смятате ли, че тази теза е основателна?

Инвестиционните банкери по принцип правят много лоши прогнози. Бумът на инвестиционните банки е свързан с желанието им и с потребността някой да поеме финансовия риск, който непрекъснато се появява във финансовата система. И те наистина го правят. Банките имат интерес непрекъснато да увеличават този риск или поне да увеличават възприемането на този риск от техните клиенти.

Кажете ми има ли една свястна прогноза, която да e познала какъв ще бъде курсът на долара? Макар и непрекъснато да се прогнозираше, че доларът ще се върне, както беше - 1.80 - 1.70 за марка, то вижте накъде отиде и няма никакво намерение да пада. Може би същото това ще е и при лихвените проценти. Пазарът е нещо консервативно. Като се промени рязко някакъв показател, какъвто са лихвените проценти, мнозина си мислят, че той ще се върна на старото равнище. От министерството на финансите изхождат от близката история, от това какви са били лихвите и смятат, че пак ще се върнат на това равнище. Ама може пък и да не се върнат. Ето това е големият риск за страната.

Смятате ли, че досегашната тактика на тайно изкупуване на дълга и емитиране на нови еврооблигации е по-добра?

Хубаво е да се емитират еврооблигации. Въпросът, на който аз не успях да получа отговор, е защо ги продават на такава ниска емисионна цена? Това допълнително натоварва лихвата и тя надвишава тази, по която сме емитирали еврооблигации през миналата година.

Единственото положително е, че се разсрочват плащанията и сега няма да се плаща. На срещата при президента беше изказано и следното мнение, което не е особено ласкаво за правителството. Венцислав Антонов каза, че приходите от приватизация изглежда ще бъдат съмнителни в близките години, няма откъде да се попълни дупката в платежния баланс, затова целта на тази операция е да разсрочат част от плащанията по главниците и да приберат обезпечение.