Само 14 млн. евро от ИСПА са отишли за първокласни шосета през 2005 г.

Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП) е усвоила над 13,7 млн. евро за ремонт и изграждане на първокласни пътища в страната през 2005 година от програма ИСПА, съобщиха за Mediapool от държавната структура в сряда. Вложените средства в републиканската мрежа по проекти по другата предприсъединителна програма - ФАР през изминалата година са близо 14,5 млн.евро. От тях близо 11 млн. евро са само европейските пари. Над 21 млн. евро са усвоени по програма ФАР и за обновяване на общинските пътища, които водят към големи туристически обекти.

Обикновено експертите, които работят в специализираните звена за управление на европейските фондове, избягват да коментират цифрите като малко или много усвоени. Според тях са необходими години, за да се изчисли действителният ефект от използваните пари. Редно е да се каже и, че голяма част от парите, с които се ремонтират основно пътищата в страната, са заемни средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Но когато до присъединяването на България към Европейския съюз остава реално по-малко от година, през която може да кандидатства с проекти по ИСПА, е безобразие да се усвоят за година само 13,7 млн. евро от програма, която предоставя безвъзмездно половината от парите само за транспортна инфраструктура.

С новото правителство се появи и нова причина за слабото усвояване на средствата – некачествените проекти, които изготвя българската администрация. Бившият вече изпълнителен директор на ИАП Величко Желев и настоящият директор на агенцията Веселин  Георгиев твърдят, че проектите са изготвяни с много грешки, които частните фирми бързо виждат и използват след това в тръжната процедура. Те играят с дъмпингови цени и след спечелването на проекта искат допълнително средства, като се позовават на лошо свършената работа.Така реалната сума за изпълнение понякога надхвърля и най-високата финансова оферта, подадена при участието в търга, коментира настоящият директор на ИАП Веселин Георгиев. 

Актуализираме стари проекти

Според бившия директор на агенция “Пътища” Павел Диковски, управлявал два пъти държавната структура – веднъж през 2000 година и втори път в периода януари 2002 – декември  2003 г., проблемът не е в зле изпълнените проекти. Те са крайният резултат от целия механизъм, по който се кандидатства за безвъзмездните средства от предприсъединителните програми. Диковски обясни, че обикновено сроковете за представяне на готовите проекти пред Европейската комисия са нищожно кратки. Практиката на ИАП години наред е да извади старите проекти от периода 1998 г. – 1999 година и за няколко месеца да се опита да актуализира данните в тях.

Получава се компилация, при която е неизбежно да има сериозни пропуски, коментира Диковски. Това се знае от повечето фирми, които кандидатстват за строителството на пътища у нас. Проблемите са най-вече в занижените геоложки проучвания, заради остарялата техника, с която разполагат нашите фирми, допълва той.

Времето за строителство се проточва с години и реално заедно с приключването на дейностите по цялостния ремонт на отсечката или новото строителство, изтича и гаранционният срок за експлоатацията ѝ, коментира настоящият шеф на агенция “Пътища” Веселин Георгиев.

Причината за лошите проекти е липсата на средства, които държавата предвижда за тях. Това се твърди от всички, от които зависи  управлението на шосетата в страната, като се започне от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов.

Липсата на достатъчно средства е безспорен факт, но не по-малко важна е и липсата на единна и дългосрочна политика за управлението на пътищата у нас. Реално ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се променя на всеки две години и половина от 1997 г. насам. Заедно с него се сменя и ръководството на ИАП и съответно на приоритетите.

Според справка на регионалното ведомство към май 2004 г. за темповете, с които се усвояват средствата, представена пред Народното събрание, от 1 януари 1999 г. до  31 юли 2001 г. е подписан финансов меморандум по ИСПА за 40 млн. евро за програма “Транзитни пътища 3”. До края на този период няма защитени проекти и усвоени средства. При строителния министър Костадин Паскалев не е подписван нов финансов меморандум, отново няма защитени проекти и усвоени средства, но поне е даден ход на тръжната процедура по програмата. При Валентин Церовски тази тръжна процедура завършва, одобрени са проектите на стойност от над 31 млн. евро и от тях са усвоени около 3 млн. евро.

Настоящият министър на регионалното развитие Асен Гагаузов оптимистично заяви, че ще подготви и публикува списък с пътните отсечки, по които предстои да се работи. В този списък трябваше да има пълната информация – сроковете за започване и за завършване на обектите и  източниците на финансиране. Идеята на МРРБ бе да ориентира българските фирми, за да могат те да се подготвят по-добре. Списъкът трябваше да е готов още през ноември миналата година, но и в края на януари той не е факт. Причината вероятно е, че ведомството все още чака правителството да реши кои от планираните за магистрални пътища в страната ще се отдават на концесия, за да планира останалите отсечки.

Фирми до властта печелят търговете

Най-големият проблем, който обаче се премълчава от управляващите, но естествено се знае от всички в бранша, са близките до властта фирми, които се прокарват на тръжните процедури.  Дали защото част от тези средства се насочват към партийните централи или има негласно споразумение, но е факт, че единствената стъпка, която се предприема при очевидни нарушения на тръжните процедури в пътищата, е да се сменят изпълнителните директори на ИАП. Фирмите обаче остават на обекта.

Христоматиен пример в това отношение е тръжната процедура за международния търг за реконструкция и ново строителство на отсечката “Даскалово – Дупница”. На финалният кръг са класирани 5 фирми, между които три фирми от страни членки на ЕС – “Импреза Грассето” Италия, “Дойче асфалт” Германия (в консорциум с български фирми) и “Профидики” – Гърция. В класацията са и голямата македонска строителна фирма “Гранит” и регистрираната няколко месеца по-рана българо-македонска фирма “Бул строй инженеринг”. Търгът се печели от последната фирма, която в първоначалната класация по финансови оферти заема последното 5 място с най-високата цена за строителство от над 26,8 млн. евро.

Въпреки протестите на останалите участници, прескачайки основни законови изисквания, тогавашният изпълнителен директор на ИАП Албен Родопманов сключва договора. В публичното пространство се твърдеше неофициално, че фирмата е близка на Родопманов. Той бе отстранен от поста, малко след като бе сключен скандалният договор. Последва забавяне на всички възможни процедури – отчуждителни и инженерингови дейности, увеличи се обемът от работа, подписан бе анекс и строителството поскъпна с още 6,5 млн. евро. Според сключения договор обектът трябваше да е готов преди две години. Завършването бе удължено до средата на 2005 г. В началото на 2006 г., обаче 40-километровата отсечка още не е факт. Още при поемането на поста, новият регионален министър Асен Гагаузов се закани, че изпълнителите на този обект ще са едни от първите наказани финансово за неизпълнението.

До този момент обаче, въпреки заканите, нито един от строителите на пътища у нас не е понесъл финансова загуба, дори когато закъснява с години пуска на участъка.