Само БСП няма резерви към президентския съвет по престъпността

Заместник-председателят на парламентарната група на НДСВ Владимир Дончев потвърди позицията си, че новосъздадения от президента Първанов Съвет за координация на борбата срещу престъпността още не е легитимен. За него няма нито конкретен закон, нито политическо споразумение, посочи Дончев пред БНР и допълни, че оттук идват всички упреци към властта и президентството в кампанийност.

В интервю пред Mediapool в петък Владимир Дончев каза: “Естествено е отговорността да се носи от институциите и лицата, които по закон и по конституцията са определени да го правят”.

Идеята на Първанов да създаде девети по ред съвет към президентството възникна преди седмица, по повод престрелките в София. От президентството уточниха, че инициативата била на главния прокурор Никола Филчев, който напоследък демонстрира отлични отношения с БСП.

В съвета трябва да участват експерти и той трябва да бъде преди всичко с консултативни функции, действащ в рамките на Конституцията и на законите на страната, заяви днес царският депутат Владимир Дончев, който е и председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност.

Първанов свиква във вторник първото заседание на съвета за борба с престъпността. За участие са поканени председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, председателят на Върховния административен съд, министрите на вътрешните работи и на правосъдието, директорът на Националната следствена служба, главният секретар на МВР, председателят на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, представители на парламентарните групи на НДСВ, ОДС, Коалиция за България и ДПС.

НИС на СДС ще реши утре дали и с какъв представител да участва на първото заседание на Съвета за координация на борбата срещу престъпността, каза в предаването "Неделя 150" на БНР заместник-председателят на партията Едвин Сугарев.

Той определи инициативата на Първанов като “неочаквана” и припомни, че президентът е отхвърлил предложението на лидера на СДС Надежда Михайлова да бъде свикан спешно Консултативният съвет по национална сигурност във връзка с напрежението около престрелките в София.

Единствено БСП няма приветства безрезервно идеята на Първанов да координира борбата с престъпността.

Свикването на съвета е уместна, навременна и точна инициатива според заместник-председателя на БСП Румен Петков. Липсата на диалог между институциите според него е причина да не бъде свикан Консултативният съвет по национална сигурност, каквото беше искането на СДС. Този диалог не би могъл да намери ефективно решение в Консултативния съвет, защото в него не участва съдебната система, каза Румен Петков.

Липсата на координация между институциите и фаворизирането на отделни ведомства са двете причини за проблемите в борбата с престъпността, изтъкнати от Бойко Рашков, депутат от БСП и бивш шеф на следствието. По думите му, в определен период се фаворизира прокуратурата, в друг период се фаворизира МВР, имало е макар и по-малки периоди, по-отдалечени, се фаворизираха следствените органи и т.н.

В момента не само липсва координация, но и отделните правораздавателни органи неглижират другите институции, каза Рашков. Той даде за пример управлението на СДС, когато за неудачите в борбата с престъпността беше обвинявана прокуратурата, а “най-добрите момчета пък бяха в МВР, водени от г-н Богомил Бонев”. След това виновник за неудачите започна да става следствието. А когато законът се измени така, че да бъде в съответствие с Европейската конвенция за основните права и свободи на гражданите и вземането на мярката за неотклонение задържане под стража беше възложено на съда, “главен виновник” за неудачите в стремежа на държавата да ограничи престъпността в поносими граничи се превърна съдът, каза Бойко Рашков.

По негово мнение, “източник на тези обвинения е един и същи орган от правозащитната система на България. Онзи орган, който има фактически политическо ръководство, т.е. подчинява се политически на всяко едно управляващо мнозинство”.

Рашков се изказа за необходимостта от промени в НПК във връзка с възстановяването на Национална следствена служба. Трябва да се предвиди възможност за по-нискостоящите нива, включително ръководството на Националната следствена служба да може да преценява кои от делата да се разследват в окръжните следствени служби и кои се налага поради тяхната сложност, фактическа или правна, да бъдат пренасочвани, разбира се, под контрола и надзора на прокуратурата в някои от централните отдели на Националната следствена служба.