Само чудесата се случват днес и веднага

Забавянето на приватизацията у нас е факт и ентусиазмът на новия вицепремиер Николай Василев да завърши окончателно този процес заслужава само адмирации. Само че хубавите неща обикновено се случват бавно или както казва бившият президент на Коста Рика Хосе Мария Фигерес - "Не вярвайте в обещания, които не са подплатени с много работа".

Затова, ако можехме да се събудим още утре и БТК, "Булгартабак холдинг", "Биохим", ДЗИ, БМФ и НЕК се окажеха собственост на големи чуждестранни инвеститори, то едва ли от това щеше да има нещо по -хубаво. Истината обаче е, че няма да се случи утре, а точно когато му дойде времето.

Реториката с марка "Български Великден" се обръща в самокритика, когато идва от бивши участници в инициативата, минали от страната на управляващите. Те вече не могат да задават въпроси, отправени в публичното пространство, неясно към кого, а трябва да дават отговори, в които се съдържат решения на проблемите.

Естествено, не може да се очаква това да стане веднага, защото новите министри все още се запознават с актуалната информация за свършеното досега от техните предшественици. Още повече, че в големите приватизационни сделки много често надделяват не икономически, а политически съображения. Затова и тези сделки се наричат стратегически.

Прогнозите, че някоя от големите сделки ще се осъществи до края на тази година, са силно оптимистични. Тепърва новото правителство трябва да започне работа по изготвянето на стратегии за приватизацията в отделните отрасли, както го изисква законът за приватизация. След това те трябва да бъдат одобрени и от Народното събрание. Илюзия е да се мисли, че съчетаването на интересите на всички министерства по дадена сделка, изготвянето на общ текст, приемането му от правителството, обсъждането в парламентарните комисии и приемането му на първо и второ четене от парламента може да стане за една или две седмици.

Това условие спъва каквито и да е конкретни стъпки по приватизацията на БТК или сключване на договорената от предишното правителство сделка за 49% от капитала на РТК "Мобиком" с английската "Кейбъл енд Уайрлес". Същото важи и за сделките за "Булгартабак холдинг", НЕК и "Български морски флот".

Евентуално решение за смяна на инвестиционните посредници, избрани за някои от сделките, също ще отнеме време. Вицепремиерът Николай Василев вече обяви позицията си, че предпочита да не сменя консултантите за БТК и "Булгартабак холдинг", защото това ще отнеме време, а и те са запознати с потенциалните купувачи. В същото време Василев каза, че ще постави на посредниците по сделката за тютюневия холдинг въпроса защо досега не са изготвили стратегия за приватизацията, която да бъде разгледана от правителството. Тези разнопосочни изявления все още не очертават твърда позиция, но отсега е ясно, че ако се избират нови посредници, това трябва да стане по закона за обществените поръчки, а неговите процедури изискват поне 2- 3 месеца.

Ситуацията на световните пазари обаче се изменя непрекъснато и не е сигурно дали сегашните консултанти на правителството са най - добрият избор за намиране на инвеститори. Показателен е фактът, че телекомуникационният гигант "Моторола" отказа да направи прогноза за развитието си през следващата година, заради непредвидимата ситуация на пазара.

Кой вариант е по-изгоден за приватизацията на държавния телеком е все още трудно да се каже. Желанието на вицепремиера Николай Василев да се листват акции на БТК на борсата може да бъде част от бъдеща стратегия и вероятно трябва да се предшества от мерки, които да доведат до по-висока цена. Подобни стъпки могат да бъдат повишаване цените на вътрешните разговори, което ще увеличи приходите на компанията или назначаването на чуждестранен мениджмънт. Не че е сигурно, че той ще бъде по-добър от сегашния, но подобна смяна ще се възприеме добре от чуждестранните инвеститори.

Съществува и вариант мажоритарен пакет от БТК да бъде пуснат на капиталовите пазари, а мениджърите на компанията, независимо кои са те, да получат първоначално малък пакет акции, който да бъде допълнен с опции с възможност да се упражняват при определени условия. Друг вариант за приватизация е да се разделят в отделни дружества различните типове услуги, предлагани от телекома и за всяко от тях да се търси отделен инвеститор.

Все още не е решено и дали БТК ще бъде продавана, както досега, с лиценз за GSM или не.

Всъщност начините за приватизация на едно предприятия са безброй и оценката на това кой е най-добрият не е толкова лесна. Най-важното е да се привлекат качествени инвеститори за големите, все още държавни, предприятия.

Дори и този хубав ден, за който, както личи, управляващите са готови да се трудят неуморно, няма да бъде чудо за мнозинството хора, работещи в тези предприятия.

Можем само да припомним, че чуждестранните пазари на "Булгартабак холдинг" са безвъзвратно загубени, а от 22- те фабрики само тези в София и Благоевград са достатъчни за задоволяване на вътрешния пазар. Друг факт е, че несключената от предишното правителство сделка за БТК предвиждаше 30% съкращения на 26 хилядния персонал. За сравнение, в унгарския телеком Матав, управляван от Дойче телеком работят малко над 10 хил. души.

Но това не е краят. След като добрите нови собственици влязат в предприятията, ще трябва да се изчака известно време - примерно няколко години, докато бизнесът се развие и донесе ползи за по-голяма част от обществото - справка вторият GSM оператор, който спечели лиценза си през декември миналата година, а ще представи услуга на клиентите едва в началото на септември тази година.

Горчивата истина е, че няма спасение от дъното за всички днес и веднага. Предстои много работа и никой не трябва да забравя, че както надяващите се на по-добър живот тук и сега, така и тези, които досега гласно или негласно се противопоставяха и пречиха на приватизацията на големите държавни предприятия, никъде не са изчезнали.

Чудесата, като заляното от американски инвестиции Севлиево, са реалност не за всички българи заедно, а само за някои поотделно.

Изборите вече са минало и на новите управляващи все по-често ще им се налага да обясняват, че чудеса не се случват всеки ден и дори не след 800 дни. Те сами трябва да измислят и да дават отговори на въпросите, натрупани от предизборните очаквания. Вероятно съвсем не случайно Симеон Сакскобургготски завърши словото си пред парламента с думите - "Вярвайте в себе си".

Защото логиката на развитието показва, че усилията на един кабинет, бил той и успешен, сами по себе си не са достатъчни, за да направят по-добър живота на хората. Ще успеят тези, които вярват в своите лични усилия, а не тези, които се надяват царското чудо да се случи днес и веднага.