Само доставчици на НАТО ще превъоръжават българската армия

Само фирми, реализирали проекти в страните членки на НАТО и ЕС, ще участват в конкурсите за превъоръжаване и модернизация на Българската армия. Това става ясно от процедурата, по която ще текат конкурсите и която е изготвена от министерството на отбраната, министерството на икономиката и министерството на финансите. Документът е качен на сайта на военното министерство в края на миналата седмица.

В края на май т.г. правителството реши трима министри - Шулева, Велчев и Свинаров, да изготвят единна процедура, по която ще се провеждат конкурсите за модернизация на армията. Решението бе предшествано от поредица скандали, свързани с опитите на министерството на отбраната само да задейства отделни проекти. Първият - за модернизацията на изтребителите МиГ-29, се провали, след като избраната за изпълнител руска фирма РСК МиГ не можа да изпълни ангажиментите си. Опитът да се стартира модернизацията на военните хеликоптери също затъна в скандали и обвинения към министъра на отбраната Николай Свинаров, който в един момент коренно промени и концепцията си за поръчката. До класация на фирмите - кандидати не се стигна.

Според съгласуваната между Свинаров, Шулева и Велчев процедура, кандидатите да превъоръжават българската армия трябва да бъдат от страна членка на НАТО, ЕС или друга страна, която гарантира стандартите на НАТО и ЕС.

Задължително изискване към тях е да са реализирали или да са в процес на реализация в страни от НАТО или ЕС на подобни проекти, за които кандидатстват в България. Това изискване автоматично изключва участието на руски фирми в конкурсите за модернизация на българската армия.

При подбора на кандидатите ще се гледа и дали имат достатъчно потенциал за стратегическо партньорство на българската индустрия. Това изискване е свързано с желанието на правителството да обвърже проектите за превъоръжаване на армията с офсетни програми, които ангажират изпълнителя с инвестиции и в други сфери на българската отбранителна промишленост или българската икономика.

От изпълнителите ще се изисква да осигурят НАТО-вско сертифициране на доставяната продукция, както и да осигурят обучение на българския персонал, който ще ги експлоатира.

Сред задължителните финансови изисквания към кандидатите са да имат възможност да активират собствени финансови средства в размер на поне 10% от стойността на проекта.

В процедурата са изброени и 9 групи критерии, по които ще се оценяват офертите за превъоръжаване на армията.

Сред тях са стабилност на кандидата, където е записано, че по-висока оценка получават фирмите с по-дългогодишна финансова стабилност, както и с по-голям брой реализирани подобни проекти.

Кандидатът, който фигурира в листата на предпочитани доставчици на НАТО, също ще получи по-висока оценка.

Втората група критерии е свързана със съответствието на офертите с техническите изисквания по съответния проект, а третата дава бонуси на кандидатите, които могат да предложат и допълнително оборудване.

Четвъртата и петата групи критерии визират техническите решения за изпълнение на проекта и подхода за реализация, предлагани от кандидатите.

Плюс за офертите е по-високата сигурност на базата данни и на достъпа на крайния потребител,

При предлаганата цена на проекта, ще се отчита схемата на финансиране и разплащане, както и цената за поддръжка на съответните изделия за 1 година.

Ще се оценява и предлаганата офсетна програма от кандидатите.

Водеща роля при определянето на условията по офсетната програма ще играе министерството на икономиката.

Според процедурата, първо министърът на отбраната ще определя основните параметри на конкретния инвестиционния проект и ще ги изпраща на министъра на икономиката и министъра на финансите заедно със списък от потенциални изпълнители.

Министърът на икономиката ще анализира възможностите за предоставяне на офсет и изготвя предложение до колегата си от отбраната, което съдържа: предмет на офсетните задължения, стойност на офсетното споразумение, срокове за изпълнение на офсетните задължения, критерии за оценка на предложенията за офсет и начина за определяне на тежестта им в комплексната оценка на офертите.

Конкурсната процедура ще се открива от министъра на отбраната, но офертите ще се оценяват от комисия, в която влизат представители не само на отбраната, но и на министерствата на икономиката и на финансите. Класираният на първо място от комисията кандидат ще се одобрява от правителството.

Освен че разпореди изготвянето на единна процедура, по която ще текат проектите в армията, в края на май правителството одобри и 11 най-приоритетни проекта. Сред тях са проекта за подмяна на автомобилния парк на армията, по който министерството на отбраната вече е сключило стратегически договор с концерна Даймлер -Крайслер. В списъка злополучният ремонт на МиГ-овете директно е заменен с придобиване на нови изтребители. Времето за реализация на другия скандален досега проект - за ремонта на военните хеликоптери, е фиксирано от 2006 до 2009 година. За периода 2004 - 2007 г. е заложен проекта за придобиване на нови транспортни самолети, максимум 10 на брой. Обновяването на корабите на Военноморските сили, което включва строителство на 4 корвети, ще продължи седем години. Отделно, за периода 2005 - 2007 г. е планирано България да купи и модернизира употребявани кораби.

До края на 2007 г. трябва да се въведе брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница, а до 2010 г. трябва да се осигури пълното комуникационно и информационно оборудване на силите за специални мисии от състава на българската армия. До 2015 г. пък трябва да приключи унищожаването и утилизацията на 80 хил.тона излишни бойни припаси.